¹А [Исус] като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

¹O Jesus dikhlia le narodos, gelo opre pe plai, ai beshlo tele, leske disipluria avile leste,

²И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

²Dias duma ai sichardias le,

³Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

³"Raduime kodola kai zhanen ke nai barvale ando duxo ai ke trobul le o Del; lenge si e amperetsia le rhaioski!

⁴Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

⁴Raduime kodola ka zhanen nekazo ke won avena pechime!

⁵Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

⁵Raduime kodola kai si domolo andral; ke lenge si te avel e phuv!

⁶Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

⁶Raduime kodola kai si bokhale ai trushale te aven vorta ai te keren so si vorta; ke won avena pherde.

⁷Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

⁷Raduime kodola kai si le mila; ke won avena dine mila!

⁸Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

⁸Raduime kodola kai si chisto ando ilo; ke won si te dikhen le Devles!

⁹Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

⁹Raduime le pacharia kai pechina avren; won avena akharde le shave le Devleske!

¹⁰Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

¹⁰Raduime kodola kai si chinuime ke keren so si vorta; e amperetsia le rhaioski si lenge.

¹¹Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

¹¹Raduime san kana manush stramina tut, ai chinuin tut, ai xoxaven swako fielo nasulimos pa tute, ke san murho.

¹²радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

¹²Raduisavo ai av veselo, ke bari pochin azhukerel tut ando rhaio, ke sakadia chinuisarde le profeton kai sas mai anglal tutar.

¹³Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

¹³"Tume san o lon pe kadia phuv. Numa o lon te xasarela pesko skuso sar kerena anda leste pale londo? Chi mai avela kanchesko, ferdi te avel shudino avri, te phiren le manush opral.

¹⁴Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

¹⁴Tume san e vediara la lumiake. Iek foro pe plai nashti te avel garado.

¹⁵И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

¹⁵Khonik chi del iag iek lampo, ai te garavel les telai skafidi, numa thol les opral pe skafidi te del vediara savorhen kai si ando kher.

¹⁶Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

¹⁶Kadia trobul tumari vediara te strefial anglal manush, kashte te dikhen o mishtimos kai keren , ai te luvudin tumare Dades kai si ando rhaio.

¹⁷Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

¹⁷"Na gindin ke avilem te parhuvav o zakono vai o sicharimos le profetongo. Chi avilem te rimov le, numa avilem te pherav le.

¹⁸Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

¹⁸Phenav tumenge o chachimos, zhi kai godi avela o rhaio ai e phuv, chi iek vorba chi e mai tsinorhi ram, chi xasavola anda o zakono zhi kai chi avela sa kerdo.

¹⁹И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи [така човеците], най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

¹⁹Savo godi chi kerela vorta iek andal mai tsinorhi andal zakonuria, ai sicharela avren te keren sa kadia, avela o mai tsinorho ande amperetsia le rhaioski; numa kodo kai kerela vorta o zakono ai sicharela avren te keren vorta o zakono, avela baro ande amperetsia le rhaioski.

²⁰Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине [правдата] на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

²⁰Phenav tumenge, te na avena mai vorta sar le Farizeanuria ai le Gramnoturia, chi zhana ande amperetsia le rhaioski.

²¹Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

²¹"Tume ashundian ke sas phendo tumare phurenge, 'Te na mudares; savo godi mudarela avela anglai kris.'

²²А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

²²Numa me phenav tumenge; savo godi xoliavola pe pesko phral bi goresko si te avel anglai kris, ai kodo kai phenela peske phraleske 'Raca!' nai kanchesko si te avel anglai kris; kodo kai ankerela peske phrales 'prosto' trobul te arakhelpe ke sai zhal ande iag le iagoski.

²³И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

²³Kana anesa ka Del chi podarka ai kotse te desa tu goji ke che phrales si vari so pe tute.

²⁴остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

²⁴Mek chi podarka anglal altari, ai zha lashardiol che phrales mai anglal, antunchi haidi ai de chi podarka.

²⁵Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него [към съдилището], да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

²⁵Pochisavo sigo kodolesa kai angerel tut pe kris, zhi kai san lesa po drom, te na angerel tut angla e kris, ai e kris te del tut ka baro te thol tu ande temnitsa.

²⁶Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

²⁶Phenav tuke o chachimos, chi anklesa kotsar zhi kai chi pochinesa swako pena."

²⁷Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

²⁷"Ashundian ke sas phendo 'Na kurvisavo.' Numa me phenav tumenge: swako manush kai dikhel pe zhuvliate chorhe gindosa vuzhe kerdia lasa kurvimos ande pesko ilo.

²⁸Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

²⁹Te si chi iakh e chachi kai kerel tu te peres ando bezex, ankalav la, ai shudela tutar; ke mai mishto tuke te xasaresa iek kotor anda cho stato, ai te zhas ando rhaio sar te avel sa cho stato shudino ando iado.

²⁹Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

³⁰Te si cho vas o chacho ke kerel tu te peres ando bezex, shin les ai shude les tutar; ke mai mishto te xasares iek kotor anda cho stato sar te zhal sa cho stato ando iado."

³⁰И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

³¹"Sas phendo, 'Kudo kai dela drom peska rhomnia, trobul te del la lil ke mekel la.'

³¹Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

³²Numa me phenav tumenge, kon godi mekela peska rhomnia, ai te na avela ke kurvisaile, wo kerel la te kerel bezex te mai meritila; ai kudo kai ansurilape zhuviliasa kai aver meklias vi wo kerel bezex."

³²А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

³³"Ai vi mai ashundian ke sas phendo le phurenge, 'Te na phages chi solax, numa ker so shinadian angla Del ande chi solax.'

³³Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

³⁴Numa me phenav tumenge: te na solaxan vov si, chi po rhaio, ke kotse si o skamin le Devlesko;

³⁴Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

³⁵ai chi pe phuv, ke kotse si kai thol peske punrhe; chi pe Jerusalem, ke kodo si o foro le bare amperatosko.

³⁵нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

³⁶Na solaxa chi pe cho shero, ke nashti keres iek bal parno vai kalo.

³⁶Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

³⁷Te avela chi vorba si ferdi phen 'Si', ai te avela nai ferdi phen 'Nai', te phenesa mai but kodo avel katar o nasul iek."

³⁷Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

³⁸"Tume ashundian ke sas phendo, 'Iakh anda iakhate, ai dand anda dandeste.'

³⁸Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

³⁹Numa me phenav tuke: te na potreis numa rhevdisar kodoleske kai kerel tuke nasul. Te dela tut palma pa e chachi rig le moski, ambolde chi e kolaver.

³⁹А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

⁴⁰Te mangela vari kon te del tut pe kris, te lel cho gat, de les vi chi raxami.

⁴⁰На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

⁴¹Te kerela tut vari kon pe zor te zhas iek kilimetro, zha lesa dui.

⁴¹Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

⁴²De ka kodo kai mangel tutar; ai na zhatar katar kodo kai mangel vunzhele tutar."

⁴²Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

⁴³"Tume ashundian ke sas phendo, 'Ke trobul te avel tuke drago cho vortako, ai te vurhitsis che duzhmanon.'

⁴³Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

⁴⁴Numa me phenav tumenge: te avel tumenge drago tumare duzhmaia, rhugin kodolenge kai den tumen armaia, keren mishtimos kodolenge kai san lenge vurhito, ai rhugin kodolenge kai keren tumenge nasul, ai chinuin tume.

⁴⁴Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

⁴⁵Kashte te aven shave tumare Dadeske kai si ando rhaio. Ke wo kerel te wushtel o kham vi pel nasul ai vi pel lashe, kerel te del breshind pe kodola kai si vorta ai vi pe kodola kai nai vorta.

⁴⁵за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁶Ke te avela tumenge drago ferdi kodola kai san lenge drago, che mishtimos si tume chi keren sa kadia? Le manush kai chiden e taksa.

⁴⁶Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁷Ai te dena dies lasho ferdi tumare phralen, so keren mai but kavrendar, chi keren vi le manush kai chiden e taksa sa kadia.

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸Anda kodia tu av bi doshako sar cho Dat, ando rhaio si bi doshako."

⁴⁸И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.