Bulgarian

Russian 1876

1 Chronicles

17

1А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет [стои] под завеси.
1Когда Давид жил в доме своем, то сказал Давид Нафану пророку: вот, я живу в доме кедровом, а ковчег завета Господня под шатром.
2И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.
2И сказал Нафан Давиду: все, что у тебя на сердце, делай, ибо с тобою Бог.
3Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:
3Но в ту же ночь было слово Божие к Нафану:
4Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,
4пойди и скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь: не ты построишь Мне дом для обитания,
5защото от деня, когато изведох Израиля [от Египет], дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния [в скиния].
5ибо Я не жил в доме с того дня, как вывел сынов Израиля, и до сего дня, а ходил из скинии в скинию и из жилища в жилище .
6В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?
6Где ни ходил Я со всем Израилем, сказал ли Я хотя слово которому-либо из судей Израильских, которым Я повелел пасти народ Мой: зачем вы не построите Мне дома кедрового?
7Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;
7И теперь так скажи рабу Моему Давиду: так говорит Господь Саваоф: Явзял тебя от стада овец, чтобы ты был вождем народа Моего Израиля;
8и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.
8и был с тобою везде, куда ты ни ходил, и истребил всех врагов твоих пред лицем твоим, исделал имя твое, как имя великих на земле;
9И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,
9и Я устроил место для народа Моего Израиля, и укоренил его, и будет он спокойно жить на месте своем, и не будет более тревожим, и нечестивые не станут больше теснить его, как прежде,
10и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.
10в те дни, когда Я поставил судей над народом Моим Израилем, и Я смирил всех врагов твоих, и возвещаю тебе, что Господь устроит тебе дом.
11Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.
11Когда исполнятся дни твои, и ты отойдешь к отцам твоим, тогда Я восставлю семя твое после тебя, которое будет из сынов твоих, и утвержу царство его.
12Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.
12Он построит Мне дом, и утвержу престол его на веки.
13Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;
13Я буду ему отцом, и он будет Мне сыном, – и милости Моей не отниму от него, как Я отнялот того, который был прежде тебя.
14но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.
14Я поставлю его в доме Моем и в царстве Моем на веки, и престол его будет тверд вечно.
15И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.
15Все эти слова и все видение точно пересказал Нафан Давиду.
16Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това [положение]?
16И пришел царь Давид, и стал пред лицем Господним, и сказал: кто я, Господи Боже, и что такое дом мой, что Ты так возвысил меня?
17Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил [още] за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.
17Но и этого еще мало показалось в очах Твоих, Боже; Ты возвещаешь о доме раба Твоего вдаль, и взираешь на меня, как на человека великого, Господи Боже!
18Какво повече може [да] Ти [рече] Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.
18Что еще может прибавить пред Тобою Давид для возвеличения раба Твоего? Ты знаешь раба Твоего!
19Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички [тия] велики дела.
19Господи! для раба Твоего, по сердцу Твоему, Ты делаешь все это великое, чтобы явить всякое величие.
20Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.
20Господи! Нет подобного Тебе, и нет Бога, кроме Тебя, по всему, что слышали мы своими ушами.
21И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?
21И кто подобен народу Твоему Израилю, единственному народу на земле, к которому приходил Бог, чтоб искупить его Себе в народ, сделать Себе имя великим и страшным делом – прогнанием народов от лица народа Твоего, который Ты избавил из Египта.
22Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.
22Ты соделал народ Твой Израиля Своим собственным народом навек, и Ты, Господи, стал Богом его.
23И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.
23Итак теперь, о, Господи, слово, которое Ты сказал о рабе Твоем и о доме его, утверди навек, и сделай, как Ты сказал.
24Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.
24И да пребудет и возвеличится имя Твое во веки, чтобы говорили: Господь Саваоф, Бог Израилев, есть Бог над Израилем, и дом раба Твоего Давида да будет тверд пред лицем Твоим.
25Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери [сърцето си] разположено да се помоли пред Тебе.
25Ибо Ты, Боже мой, открыл рабу Твоему, что Ты устроишь ему дом,поэтому раб Твой и дерзнул молиться пред Тобою.
26И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;
26И ныне, Господи, Ты Бог, и Ты сказал о рабе Твоем такое благо.
27сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си [го] благословил и ще бъде благословен до века.
27Начни же благословлять дом раба Твоего, чтоб он был вечно пред лицем Твоим. Ибо если Ты, Господи, благословишь, то будет он благословен вовек.