¹Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

¹Напоминаю вам, братия, Евангелие, которое я благовествовал вам, которое вы и приняли, в котором и утвердились,

²чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

²которым и спасаетесь, если преподанное удерживаете так, как я благовествовал вам, если только не тщетно уверовали.

³Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

³Ибо я первоначально преподал вам, что и сам принял, то есть , что Христос умер за грехи наши, по Писанию,

⁴че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁴и что Он погребен был, и что воскрес в третий день, по Писанию,

⁵и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁵и что явился Кифе, потом двенадцати;

⁶че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁶потом явился более нежели пятистам братий в одно время, из которых большая часть доныне в живых, а некоторые и почили;

⁷че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁷потом явился Иакову, также всем Апостолам;

⁸а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁸а после всех явился и мне, как некоемуизвергу.

⁹Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

⁹Ибо я наименьший из Апостолов, и недостоин называться Апостолом, потому что гнал церковь Божию.

¹⁰Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹⁰Но благодатию Божиею есмь то, что есмь; и благодать Его во мне не была тщетна, но я более всех их потрудился: не я, впрочем, а благодать Божия, котораясо мною.

¹¹И тъй, било че аз [се трудих повече], било че, така проповядваме [и те и аз], и вие така сте повярвали.

¹¹Итак я ли, они ли, мы так проповедуем, и вы так уверовали.

¹²Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹²Если же о Христе проповедуется, что Он воскрес измертвых, то как некоторые из вас говорят, что нет воскресения мертвых?

¹³Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹³Если нет воскресения мертвых, то и Христос не воскрес;

¹⁴и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁴а если Христос не воскрес, то и проповедь наша тщетна, тщетна и вера ваша.

¹⁵При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁵Притом мы оказались бы и лжесвидетелями о Боге, потому что свидетельствовали бы о Боге, что Он воскресил Христа, Которого Он не воскрешал, если, то есть , мертвые не воскресают;

¹⁶защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁶ибо если мертвые не воскресают, то и Христос не воскрес.

¹⁷и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁷А если Христос не воскрес, то вера ваша тщетна: выеще во грехах ваших.

¹⁸Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁸Поэтому и умершие во Христе погибли.

¹⁹Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

¹⁹И если мы в этой только жизни надеемся на Христа, то мы несчастнее всех человеков.

²⁰Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²⁰Но Христос воскрес из мертвых, первенец из умерших.

²¹Понеже, както чрез човека [дойде] смъртта, така чрез човека [дойде] възкресението на мъртвите.

²¹Ибо, как смерть через человека, так через человека и воскресение мертвых.

²²Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²²Как в Адаме все умирают, так во Христе все оживут,

²³Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²³каждый в своем порядке: первенец Христос, потом Христовы, в пришествие Его.

²⁴Тогава [ще бъде] краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁴А затем конец, когда Он предаст Царство Богу и Отцу,когда упразднит всякое начальство и всякую власть и силу.

²⁵Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁵Ибо Ему надлежит царствовать, доколе низложит всех врагов под ноги Свои.

²⁶И смъртта, най-последен враг, [и тя] ще бъде унищожена,

²⁶Последний же враг истребится – смерть,

²⁷защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е [вече] покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁷потому что все покорил под ноги Его. Когда же сказано, что Ему все покорено, то ясно, что кроме Того, Который покорил Ему все.

²⁸когато [казвам], ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁸Когда же все покорит Ему, тогда и Сам Сын покорится Покорившему все Ему, да будет Богвсе во всем.

²⁹Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

²⁹Иначе, что делают крестящиеся для мертвых? Если мертвые совсем не воскресают, то для чего и крестятся для мертвых?

³⁰Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³⁰Для чего и мы ежечасно подвергаемся бедствиям?

³¹Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³¹Я каждый день умираю: свидетельствуюсь в том похвалою вашею, братия, которую я имею во Христе Иисусе, Господе нашем.

³²Ако, по човешки [казано], съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³²По рассуждению человеческому, когда я боролся со зверями в Ефесе, какая мне польза, если мертвые не воскресают? Станем есть и пить, ибо завтра умрем!

³³Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³³Не обманывайтесь: худые сообщества развращают добрые нравы.

³⁴Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои [от вас] не познават Бога. [Това] казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁴Отрезвитесь, как должно, и не грешите; ибо, к стыду вашему скажу, некоторые из вас не знают Бога.

³⁵Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁵Но скажет кто-нибудь: как воскреснут мертвые? и вкаком теле придут?

³⁶Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁶Безрассудный! то, что ты сеешь, не оживет, если не умрет.

³⁷И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, [каквото] се случи, пшенично или някое друго;

³⁷И когда ты сеешь, то сеешь не тело будущее, а голое зерно, какое случится, пшеничное или другое какое;

³⁸но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁸но Бог дает ему тело, как хочет, и каждому семени свое тело.

³⁹Всяка плът не е еднаква; но друга е [плътта] на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

³⁹Не всякая плоть такая же плоть; но иная плоть у человеков, иная плоть у скотов, иная у рыб, иная у птиц.

⁴⁰Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴⁰Есть тела небесные и тела земные; но иная слава небесных, иная земных.

⁴¹Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴¹Иная слава солнца, иная слава луны, иная звезд; и звезда от звезды разнится в славе.

⁴²Така е и възкресението на мъртвите. [Тялото] се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴²Так и при воскресении мертвых: сеется в тлении, восстает в нетлении;

⁴³сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴³сеется в уничижении, восстает в славе; сеется в немощи, восстает в силе;

⁴⁴сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно [тяло].

⁴⁴сеется тело душевное, восстает тело духовное. Есть тело душевное, есть тело и духовное.

⁴⁵Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам [стана] животворящ дух.

⁴⁵Так и написано: первый человек Адам стал душею живущею; а последний Адам есть дух животворящий.

⁴⁶Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁶Но не духовное прежде, а душевное, потом духовное.

⁴⁷Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁷Первый человек – из земли, перстный; второй человек – Господь с неба.

⁴⁸Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁸Каков перстный, таковы и перстные; и каков небесный, таковы и небесные.

⁴⁹И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁴⁹И как мы носили образ перстного, будем носить и образ небесного.

⁵⁰А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵⁰Но то скажу вам , братия, что плоть и кровь не могут наследовать Царствия Божия, и тление не наследует нетления.

⁵¹Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵¹Говорю вам тайну: не все мы умрем, но все изменимся

⁵²в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵²вдруг, во мгновение ока, при последней трубе; ибовострубит, и мертвые воскреснут нетленными, а мы изменимся.

⁵³Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵³Ибо тленному сему надлежит облечься в нетление, исмертному сему облечься в бессмертие.

⁵⁴А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁴Когда же тленное сие облечется в нетление и смертноесие облечется в бессмертие, тогда сбудется слово написанное: поглощена смерть победою.

⁵⁵О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁵Смерть! где твое жало? ад! где твоя победа?

⁵⁶Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁶Жало же смерти – грех; а сила греха - закон.

⁵⁷но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁷Благодарение Богу, даровавшему нам победу Господом нашим Иисусом Христом!

⁵⁸Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

⁵⁸Итак, братия мои возлюбленные, будьте тверды, непоколебимы, всегда преуспевайте в деле Господнем, зная, что труд ваш не тщетен пред Господом.