Bulgarian

Russian 1876

1 Kings

21

1След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава,
1И было после сих происшествий: у Навуфея Изреелитянина в Изреели был виноградник подле дворца Ахава, царя Самарийского.
2Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари.
2И сказал Ахав Навуфею, говоря: отдай мне свой виноградник; из него будет у меня овощной сад, ибо он близко к моему дому; а вместо него я дам тебе виноградник лучше этого, или, если угодно тебе, дам тебе серебра, сколько он стоит.
3А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство.
3Но Навуфей сказал Ахаву: сохрани меня Господь, чтоб я отдал тебенаследство отцов моих!
4И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
4И пришел Ахав домой встревоженный и огорченный тем словом, которое сказал ему Навуфей Изреелитянин, говоря: не отдам тебе наследства отцов моих. Илег на постель свою, и отворотил лице свое, и хлеба не ел.
5Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб?
5И вошла к нему жена его Иезавель и сказала ему: отчего встревожен дух твой, что ты и хлеба не ешь?
6А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам [друго] лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си.
6Он сказал ей: когда я стал говорить Навуфею Изреелитянину и сказал ему: „отдай мне виноградник твой за серебро, или, если хочешь, я дам тебе другой виноградник вместо него", тогда он сказал: „не отдам тебе виноградникамоего".
7А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей.
7И сказала ему Иезавель, жена его: что за царство было бы в Израиле, если бы ты так поступал? встань, ешь хлеб и будь спокоен; я доставлю тебе виноградник Навуфея Изреелитянина.
8И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея.
8И написала она от имени Ахава письма, и запечатала их его печатью,и послала эти письма к старейшинам и знатным в его городе, живущим с Навуфеем.
9В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете;
9В письмах она писала так: объявите пост и посадите Навуфея на первое место в народе;
10и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре.
10и против него посадите двух негодных людей, которые свидетельствовали бы на него и сказали: „ты хулил Бога и царя"; и потом выведите его, и побейте его камнями, чтоб он умер.
11И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според [заповедта, която] Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила:
11И сделали мужи города его, старейшины и знатные, жившие в городе его, как приказала им Иезавель, так, как писано в письмах, которые она послала к ним.
12прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете.
12Объявили пост и посадили Навуфея во главе народа;
13И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря.
13и выступили два негодных человека и сели против него, и свидетельствовали на него эти недобрые люди пред народом, и говорили: Навуфей хулил Бога и царя. И вывели его за город, и побили его камнями,и он умер.
14После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря.
14И послали к Иезавели сказать: Навуфей побит камнями и умер.
15А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял.
15Услышав, что Навуфей побит камнями и умер, Иезавель сказала Ахаву: встань, возьми во владение виноградник Навуфея Изреелитянина, который не хотел отдать тебе за серебро; ибо Навуфея нет в живых,он умер.
16И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои.
16Когда услышал Ахав, что Навуфей был убит, встал Ахав, чтобы пойти в виноградник Навуфея Изреелитянина и взять его во владение.
17Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
17И было слово Господне к Илии Фесвитянину:
18Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който [живее] в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои.
18встань, пойди навстречу Ахаву, царю Израильскому, который в Самарии, вот, он теперь в винограднике Навуфея, куда пришел, чтобы взять его во владение;
19И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята.
19и скажи ему: „так говорит Господь: ты убил, и еще вступаешь в наследство?" и скажи ему: „так говорит Господь: на том месте, где псы лизали кровь Навуфея, псы будут лизать и твою кровь".
20И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа.
20И сказал Ахав Илии: нашел ты меня, враг мой! Он сказал: нашел, ибо ты предался тому, чтобы делать неугодное пред очами Господа.
21Ето [казва Господ:] Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля;
21Так говорит Господь : вот, Я наведу на тебя беды и вымету за тобою и истреблю у Ахава мочащегося к стене и заключенного и оставшегося в Израиле.
22и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши.
22И поступлю с домом твоим так, как поступил Я с домом Иеровоама, сына Наватова, и сдомом Ваасы, сына Ахиина, за оскорбление, которым ты раздражил Меня и ввел Израиля в грех.
23Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел.
23Также и о Иезавели сказал Господь: псы съедят Иезавель за стеною Изрееля.
24Който от Ахаавовия [род] умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат.
24Кто умрет у Ахава в городе, того съедят псы, а кто умрет на поле, того расклюют птицы небесные;
25(Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,
25не было еще такого, как Ахав, который предался бы тому, чтобы делать неугодное пред очами Господа, к чему подущала его жена его Иезавель;
26и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните).
26он поступал весьма гнусно, последуя идолам, как делали Аморреи, которых Господь прогнал от лица сыновИзраилевых.
27А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно.
27Выслушав все слова сии, Ахав разодрал одежды свои, и возложил на тело свое вретище, и постился, и спал во вретище, и ходил печально.
28Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече:
28И было слово Господне к Илии Фесвитянину, и сказал Господь:
29Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.
29видишь, как смирился предо Мною Ахав? За то, что он смирился предоМною, Я не наведу бед в его дни; во дни сына его наведу беды на дом его.