Bulgarian

Russian 1876

1 Kings

22

1И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.
1Прожили три года, и не было войны между Сириею и Израилем.
2А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,
2На третий год Иосафат, царь Иудейский, пошел к царю Израильскому.
3рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар?
3И сказал царь Израильский слугам своим: знаете ли, что Рамоф Галаадский наш? А мы так долго молчим, и не берем его из руки царя Сирийского.
4Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
4И сказал он Иосафату: пойдешь ли ты со мною на войну против Рамофа Галаадского? И сказал Иосафат царю Израильскому: как ты, так и я; как твой народ, так и мой народ; как твоикони, так и мои кони.
5Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.
5И сказал Иосафат царю Израильскому: спроси сегодня, что скажет Господь.
6Тогава Израилевият цар събра пророците [си], около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.
6И собрал царь Израильский пророков, около четырехсот человек и сказал им: идти ли мне войною на Рамоф Галаадский, или нет? Они сказали: иди, Господь предаст его в руки царя.
7Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен [тия], някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?
7И сказал Иосафат: нет ли здесь еще пророка Господня, чтобы нам вопросить чрез него Господа?
8И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.
8И сказал царь Израильский Иосафату: есть еще один человек, чрез которого можно вопросить Господа, но я не люблю его, ибо он не пророчествует о мне доброго, а только худое, – это Михей, сын Иемвлая. И сказал Иосафат:не говори, царь, так.
9Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.
9И позвал царь Израильский одного евнуха и сказал: сходи поскорее за Михеем, сыном Иемвлая.
10А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.
10Царь Израильский и Иосафат, царь Иудейский, сидели каждый наседалище своем, одетые в царские одежды, на площади у ворот Самарии, и все пророки пророчествовали пред ними.
11А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.
11И сделал себе Седекия, сын Хенааны, железные рога, и сказал: так говорит Господь: сими избодешь Сириян до истребления их.
12Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
12И все пророки пророчествовали то же, говоря: иди на Рамоф Галаадский, будет успех, Господь предаст его в руку царя.
13А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.
13Посланный, который пошел позвать Михея, говорил ему: вот, речи пророков единогласно предвещают царю доброе; пусть бы и твое слово было согласно с словом каждого из них; изреки и ты доброе.
14А Михей рече: [В името на] живия Господ[ заявявам, че] каквото ми рече Господ, това ще говоря.
14И сказал Михей: жив Господь! я изреку то, что скажет мне Господь.
15И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.
15И пришел он к царю. Царь сказал ему: Михей! идти ли нам войною на Рамоф Галаадский, или нет? И сказал тот ему: иди, будет успех, Господь предаст его в руку царя.
16А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!
16И сказал ему царь: еще и еще заклинаю тебя, чтобы ты не говорил мне ничего, кроме истины во имя Господа.
17А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.
17И сказал он: я вижу всех Израильтян, рассеянных по горам, как овец, у которых нет пастыря. И сказал Господь: нет у них начальника, пусть возвращаются с миром каждый в свой дом.
18Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?
18И сказал царь Израильский Иосафату: не говорил ли я тебе, что он не пророчествует о мне доброго, а только худое?
19[А Михей] рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.
19И сказал Михей : выслушай слово Господне: я видел Господа, сидящего на престоле Своем, и все воинство небесное стояло при Нем, по правую и по левую руку Его;
20И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.
20и сказал Господь: кто склонил бы Ахава, чтобы он пошел и пал в Рамофе Галаадском? И один говорил так, другой говорил иначе;
21Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.
21и выступил один дух, стал пред лицем Господа и сказал: я склоню его. И сказал ему Господь: чем?
22И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И [Господ] рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.
22Он сказал: я выйду и сделаюсь духом лживым в устах всех пророковего. Господь сказал: ты склонишь его и выполнишь это; пойди и сделай так.
23Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.
23И вот, теперь попустил Господь духа лживого в уста всех сих пророков твоих; но Господь изрек о тебе недоброе.
24Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?
24И подошел Седекия, сын Хенааны, и, ударив Михея по щеке, сказал: как, неужели от меня отошел Дух Господень, чтобы говорить в тебе?
25А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.
25И сказал Михей: вот, ты увидишь это в тот день, когда будешь бегать из одной комнаты в другую, чтоб укрыться,
26Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.
26и сказал царь Израильский: возьмите Михея и отведите его к Амону градоначальнику и к Иоасу, сыну царя,
27И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.
27и скажите: так говорит царь: посадите этого в темницу и кормите его скудно хлебом и скудно водою, доколе я не возвращусь в мире.
28И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.
28И сказал Михей: если возвратишься в мире, то не Господь говорил чрез меня. И сказал: слушай, весь народ!
29И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.
29И пошел царь Израильский и Иосафат, царь Иудейский, к РамофуГалаадскому.
30И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.
30И сказал царь Израильский Иосафату: я переоденусь и вступлю в сражение, а ты надень твои царские одежды. И переоделся царь Израильский и вступил в сражение.
31А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.
31Сирийский царь повелел начальникам колесниц, которых у него было тридцать два, сказав: не сражайтесь ни с малым, ни с великим, а только с одним царем Израильским.
32А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.
32Начальники колесниц, увидев Иосафата, подумали: „верно это царьИзраильский", и поворотили на него, чтобы сразиться с ним . И закричал Иосафат.
33И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.
33Начальники колесниц, видя, что это не Израильский царь, поворотили от него.
34А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.
34А один человек случайно натянул лук и ранил царя Израильского сквозь швы лат. И сказал он своему вознице: повороти назад и вывези меня из войска, ибо я ранен.
35И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.
35Но сражение в тот день усилилось, и царь стоял на колеснице против Сириян, и вечером умер, и кровь из раны лилась в колесницу.
36И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки [да иде] в града си и всеки на мястото си!
36И провозглашено было по всему стану при захождении солнца: каждыйиди в свой город, каждый в свою землю!
37Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.
37И умер царь, и привезен был в Самарию, и похоронили царя в Самарии.
38И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.
38И обмыли колесницу на пруде Самарийском, и псы лизали кровь его, и омывали блудницы, по слову Господа, которое Он изрек.
39А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
39Прочие дела Ахава, все, что он делал, и дом из слоновой кости, который он построил, и все города, которые он строил, описаны в летописи царей Израильских.
40Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.
40И почил Ахав с отцами своими, и воцарился Охозия, сын его, вместонего.
41А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.
41Иосафат, сын Асы, воцарился над Иудеею в четвертый год Ахава, царя Израильского.
42Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
42Тридцати пяти лет был Иосафат, когда воцарился, и двадцать пятьлет царствовал в Иерусалиме. Имя матери его Азува, дочь Салаиля.
43Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.
43Он ходил во всем путем отца своего Асы, не сходил с него, делая угодное пред очами Господними. Только высоты не были отменены; народ еще совершал жертвы и курения на высотах.
44И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.
44Иосафат заключил мир с царем Израильским.
45А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.
45Прочие дела Иосафата и подвиги его, какие он совершил, и как он воевал, описаны в летописи царей Иудейских.
46Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.
46И остатки блудников, которые остались во дни отца его Асы, он истребил с земли.
47В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.
47В Идумее тогда не было царя; был наместник царский.
48Иосафат построи кораби[ като] тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.
48Иосафат сделал корабли на море, чтобы ходить вОфир за золотом; но они не дошли, ибо разбились в Ецион-Гавере.
49Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.
49Тогда сказал Охозия, сын Ахава, Иосафату: пусть мои слуги пойдут с твоими слугами на кораблях. Но Иосафат не согласился.
50И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.
50И почил Иосафат с отцами своими и был погребен с отцами своими в городе Давида, отца своего. И воцарился Иорам, сын его, вместонего.
51Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.
51Охозия, сын Ахава, воцарился над Израилем в Самарии, в семнадцатый год Иосафата, царя Иудейского, и царствовал над Израилем два года,
52Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;
52и делал неугодное пред очами Господа, и ходил путем отца своего и путем матери своей и путем Иеровоама, сына Наватова, который ввел Израиля в грех:
53защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.
53он служил Ваалу и поклонялся ему и прогневал Господа Бога Израилева всем тем, что делал отец его.