Bulgarian

Russian 1876

2 Corinthians

1

1Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:
1Павел, волею Божиею Апостол Иисуса Христа, и Тимофейбрат, церкви Божией, находящейся в Коринфе, со всеми святымипо всей Ахаии:
2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
2благодать вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
3Благословен Бог и Отец Господа нашего Иисуса Христа, Отец милосердия и Бог всякого утешения,
4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
4утешающий нас во всякой скорби нашей, чтобы и мы могли утешать находящихся во всякой скорби тем утешением, которым Бог утешает нас самих!
5Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
5Ибо по мере, как умножаются в нас страдания Христовы, умножается Христом и утешение наше.
6Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
6Скорбим ли мы, скорбим для вашего утешения и спасения, которое совершается перенесением тех жестраданий, какие и мы терпим.
7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
7И надежда наша о вас тверда. Утешаемся ли, утешаемся для вашего утешения и спасения, зная, что вы участвуете как в страданиях наших, так и в утешении.
8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
8Ибо мы не хотим оставить вас, братия, в неведении о скорби нашей, бывшей с нами в Асии, потому что мы отягчены были чрезмерно и сверх силы, так что не надеялись остаться в живых.
9даже ние сами [счетохме, че] бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
9Но сами в себе имели приговор к смерти,для того, чтобы надеяться не на самих себя,но на Бога, воскрешающего мертвых,
10И Той ни избави от толкоз [близка] смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
10Который и избавил нас от столь близкой смерти, и избавляет, и на Которого надеемся, что и еще избавит,
11като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради [стореното] на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
11при содействии и вашей молитвы за нас, дабы за дарованное нам, по ходатайству многих, многие возблагодарили за нас.
12Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.
12Ибо похвала наша сия есть свидетельство совести нашей, что мы в простоте и богоугодной искренности, не по плотской мудрости, но по благодати Божией, жили в мире, особенно же у вас.
13Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,
13И мы пишем вам не иное, как то, что вы читаете или разумеете, и что, как надеюсь, до конца уразумеете,
14(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.
14так как вы отчасти и уразумели уже, что мы будем вашею похвалою, равно и вы нашею, в день Господа нашего Иисуса Христа.
15С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,
15И в этой уверенности я намеревался придти к вамранее, чтобы вы вторично получили благодать,
16като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и [тогава] вие да ме изпратите за Юдея.
16и через вас пройти в Македонию, из Македонии же опять придти к вам; а вы проводили бы меня в Иудею.
17Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?
17Имея такое намерение, легкомысленно лия поступил? Или, что я предпринимаю, по плоти предпринимаю, так что у меня то „да, да", то „нет, нет"?
18Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}
18Верен Бог, что слово наше к вам не было то „да", то „нет".
19Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;
19Ибо Сын Божий, Иисус Христос, проповеданный у васнами, мною и Силуаном и Тимофеем, не был „да" и „нет"; но в Нем было „да", –
20понеже в Него е Да [за всичките] Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.
20ибо все обетования Божии в Нем „да" и в Нем „аминь", – в славу Божию, через нас.
21А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,
21Утверждающий же нас с вами во Христе и помазавший нас есть Бог,
22Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.
22Который и запечатлел нас и дал залог Духа в сердца наши.
23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;
23Бога призываю во свидетели на душу мою, что, щадя вас, я доселе не приходил в Коринф,
24защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите [твърди].
24не потому, будто мы берем власть над верою вашею; но мы споспешествуем радости вашей: ибо верою вы тверды.