¹Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.

¹Итак я рассудил сам в себе не приходить к вам опять с огорчением.

²Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?

²Ибо если я огорчаю вас, то кто обрадует меня, как не тот, кто огорчен мною?

³И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е [радост] на всички ви.

³Это самое и писал я вам, дабы, придя, не иметь огорчения от тех, о которых мне надлежало радоваться: ибо я во всех вас уверен, что моя радость есть радость идля всех вас.

⁴Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.

⁴От великой скорби и стесненного сердца я писал вам со многими слезами, не для того, чтобы огорчить вас, но чтобы вы познали любовь, какую я в избытке имею к вам.

⁵Но ако някой [ме] е наскърбил, не е наскърбил [само] мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).

⁵Если же кто огорчил, то не меня огорчил, но частью, – чтобы не сказать много, – и всех вас.

⁶За такъв един доста е наказанието, което му е било [наложено] от повечето [от вас;]

⁶Для такого довольно сего наказания от многих,

⁷така че сега вече {Гръцки: Напротив.} вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

⁷так что вам лучше уже простить его и утешить, дабы он не был поглощен чрезмерноюпечалью.

⁸Затова ви моля да го уверите в любовта [си] към него.

⁸И потому прошу вас оказать ему любовь.

⁹Понеже за това и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.

⁹Ибо я для того и писал, чтобы узнать на опыте, во всем ли вы послушны.

¹⁰А комуто вие прощавате нещо, [прощавам] и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,

¹⁰А кого вы в чем прощаете, того и я; ибо и я, если в чем простил кого, простил для вас от лица Христова,

¹¹да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.

¹¹чтобы не сделал нам ущерба сатана, ибонам не безызвестны его умыслы.

¹²А когато дойдох в Троада да [проповядвам] Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното [дело],

¹²Придя в Троаду для благовествования о Христе, хотя мне и отверста была дверь Господом,

¹³духът ми не се успокои, понеже не намерих брата си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.

¹³я не имел покоя духу моему, потому что не нашел там брата моего Тита; но, простившись с ними, я пошел в Македонию.

¹⁴Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.

¹⁴Но благодарение Богу, Который всегда дает нам торжествовать во Христе и благоухание познания о Себераспространяет нами во всяком месте.

¹⁵Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.

¹⁵Ибо мы Христово благоухание Богу в спасаемых и впогибающих:

¹⁶На едните [сме] смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това [дело] кой е способен?

¹⁶для одних запах смертоносный на смерть, а для других запах живительный на жизнь. И кто способен к сему?

¹⁷[Ние сме], защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

¹⁷Ибо мы не повреждаем слова Божия, как многие, нопроповедуем искренно, как от Бога, пред Богом, во Христе.