¹Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

¹Неужели нам снова знакомиться с вами? Неужели нужны для нас, как для некоторых, одобрительные письма к вам или от вас?

²Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

²Вы – наше письмо, написанное в сердцах наших, узнаваемое и читаемое всеми человеками;

³и явявате се, че сте Христово писмо, [произлязло] чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

³вы показываете собою, что вы – письмоХристово, через служение наше написанное не чернилами, но Духом Бога живаго, не на скрижалях каменных, но на плотяныхскрижалях сердца.

⁴Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁴Такую уверенность мы имеем в Боге через Христа,

⁵Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁵не потому, чтобы мы сами способны были помыслить чтоот себя, как бы от себя, но способность наша от Бога.

⁶Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁶Он дал нам способность быть служителями Нового Завета, не буквы, но духа, потому что буква убивает, а дух животворит.

⁷Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁷Если же служение смертоносным буквам, начертанное на камнях, было так славно, что сыны Израилевы не могли смотреть на лице Моисеево по причине славы лица его преходящей, –

⁸как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁸то не гораздо ли более должно быть славно служение духа?

⁹Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава.

⁹Ибо если служение осуждения славно, то тем паче изобилует славою служение оправдания.

¹⁰(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹⁰То прославленное даже не оказывается славным с сей стороны, по причине преимущественной славы последующего .

¹¹Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹¹Ибо, если преходящее славно, тем более славно пребывающее.

¹²И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹²Имея такую надежду, мы действуем с великим дерзновением,

¹³и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹³а не так, как Моисей, который полагал покрывало на лице свое, чтобы сыны Израилевы не взирали на конец преходящего.

¹⁴Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа.

¹⁴Но умы их ослеплены: ибо то же самое покрывало доныне остается неснятым при чтении Ветхого Завета, потому что оно снимается Христом.

¹⁵А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁵Доныне, когда они читают Моисея, покрывало лежит на сердце их;

¹⁶но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁶но когда обращаются к Господу, тогда это покрывало снимается.

¹⁷А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода,

¹⁷Господь есть Дух; а где Дух Господень, там свобода.

¹⁸А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

¹⁸Мы же все открытым лицем, как в зеркале, взирая на славу Господню, преображаемся в тот же образ от славы в славу, как от Господня Духа.