¹Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

¹Посему, имея по милости Божией такое служение, мы не унываем;

²но се отрекохме от тайни и срамотни [дела], и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

²но, отвергнув скрытные постыдные дела , не прибегая к хитрости и не искажая слова Божия, а открывая истину, представляем себя совести всякого человека пред Богом.

³Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

³Если же и закрыто благовествование наше, то закрытодля погибающих,

⁴за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да [ги] не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

⁴для неверующих, у которых бог века сего ослепил умы, чтобы для них не воссиял свет благовествования о славе Христа, Который есть образ Бога невидимого.

⁵(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

⁵Ибо мы не себя проповедуем, но Христа Иисуса, Господа; а мы – рабы ваши для Иисуса,

⁶Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, [Той е], Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети [света] с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

⁶потому что Бог, повелевший из тьмы воссиять свету,озарил наши сердца, дабы просветить нас познанием славы Божией в лице Иисуса Христа.

⁷А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да [се види], че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

⁷Но сокровище сие мы носим в глиняных сосудах, чтобыпреизбыточная сила была приписываема Богу, а не нам.

⁸Угнетявани [сме] отвсякъде, но не [сме] утеснени; в недоумение [сме], но не до отчаяние;

⁸Мы отовсюду притесняемы, но не стеснены; мы в отчаянных обстоятельствах, но не отчаиваемся;

⁹гонени [сме], но не оставени; повалени [сме], но не погубени.

⁹мы гонимы, но не оставлены; низлагаемы, но не погибаем.

¹⁰Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

¹⁰Всегда носим в теле мертвость Господа Иисуса, чтобыи жизнь Иисусова открылась в теле нашем.

¹¹Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

¹¹Ибо мы живые непрестанно предаемся на смерть ради Иисуса, чтобы и жизнь Иисусова открылась в смертной плоти нашей,

¹²Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

¹²так что смерть действует в нас, а жизнь в вас.

¹³А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, [понеже] вярваме, затова и говорим;

¹³Но, имея тот же дух веры, как написано: я веровал и потому говорил, и мы веруем, потому и говорим,

¹⁴понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

¹⁴зная, что Воскресивший Господа Иисуса воскресит через Иисуса и нас и поставит перед Собою с вами.

¹⁵Защото всичко това [е] заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, [които са я получили], да умножи благодарението, за Божията слава.

¹⁵Ибо все для вас, дабы обилие благодати тем большую во многих произвело благодарность во славу Божию.

¹⁶Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

¹⁶Посему мы не унываем; но если внешний наш человек и тлеет, то внутренний со дня на день обновляется.

¹⁷Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

¹⁷Ибо кратковременное легкое страдание наше производит в безмерном преизбытке вечную славу,

¹⁸които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

¹⁸когда мы смотрим не на видимое, но на невидимое: ибо видимое временно, а невидимое вечно.