¹Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

¹Ибо знаем, что, когда земной наш дом, эта хижина, разрушится, мы имеем от Бога жилище на небесах, дом нерукотворенный, вечный.

²Понеже в тоя [дом] и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

²От того мы и воздыхаем, желая облечься в небесное наше жилище;

³стига само, облечени [с него], да не се намерим голи.

³только бы нам и одетым не оказаться нагими.

⁴Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

⁴Ибо мы, находясь в этой хижине, воздыхаем под бременем, потому что не хотим совлечься, но облечься, чтобы смертное поглощено было жизнью.

⁵А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог [на това].

⁵На сие самое и создал нас Бог и дал нам залог Духа.

⁶И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

⁶Итак мы всегда благодушествуем; и как знаем, что, водворяясь в теле, мы устранены от Господа, –

⁷(защото с вярване ходим, а не с виждане).

⁷ибо мы ходим верою, а не видением, –

⁸- [понеже, казвам], се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.

⁸то мы благодушествуем и желаем лучше выйти из тела и водвориться у Господа.

⁹Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

⁹И потому ревностно стараемся, водворяясь ли, выходя ли, быть Ему угодными;

¹⁰Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

¹⁰ибо всем нам должно явиться пред судилище Христово, чтобы каждому получить соответственно тому , что он делал, живя в теле, доброе или худое.

¹¹И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹¹Итак, зная страх Господень, мы вразумляем людей, Богу же мы открыты; надеюсь, что открыты и вашим совестям.

¹²С [това] не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹²Не снова представляем себя вам, но даем вам повод хвалиться нами, дабы имели вы что сказать тем, которые хвалятся лицем, а не сердцем.

¹³Защото, ако сме [отишли до] крайности, то е било за Бога; или ако [сега] умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹³Если мы выходим из себя, то для Бога; если же скромны, то для вас.

¹⁴Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁴Ибо любовь Христова объемлет нас, рассуждающих так:если один умер за всех, то все умерли.

¹⁵и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁵А Христос за всех умер, чтобы живущие уже не для себя жили, но для умершего за них ивоскресшего.

¹⁶Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече [така Го] не познаваме.

¹⁶Потому отныне мы никого не знаем по плоти; если же и знали Христа по плоти, то ныне уже не знаем.

¹⁷За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

¹⁷Итак, кто во Христе, тот новая тварь; древнее прошло, теперь все новое.

¹⁸А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

¹⁸Все же от Бога, Иисусом Христом примирившего нас с Собою и давшего нам служение примирения,

¹⁹сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше [на човеците] прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

¹⁹потому что Бог во Христе примирил с Собою мир, не вменяя людям преступлений их, и дал нам словопримирения.

²⁰И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим [ви] от Христова страна, примирете се с Бога,

²⁰Итак мы – посланники от имени Христова, и как бы Сам Бог увещевает через нас; от имени Христова просим: примиритесь с Богом.

²¹Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

²¹Ибо не знавшего греха Он сделал для нас жертвоюза грех, чтобы мы в Нем сделались праведными пред Богом.