¹И ние, като съдействуваме [с Бога], тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

¹Мы же, как споспешники, умоляем вас, чтобы благодать Божия не тщетно была принята вами.

²(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

²Ибо сказано: во время благоприятное Я услышал тебя ив день спасения помог тебе. Вот, теперь время благоприятное, вот, теперь день спасения.

³Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

³Мы никому ни в чем не полагаем претыкания, чтобы не было порицаемо служение,

⁴но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁴но во всем являем себя, как служители Божии, в великом терпении, в бедствиях, в нуждах, в тесных обстоятельствах,

⁵чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁵под ударами, в темницах, в изгнаниях, в трудах, вбдениях, в постах,

⁶с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁶в чистоте, в благоразумии, в великодушии, в благости, в Духе Святом, в нелицемерной любви,

⁷с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁷в слове истины, в силе Божией, с оружием правды в правой и левой руке,

⁸всред слава и опозорение, всред укори и похвали; [считани] като измамници, но пак истинни;

⁸в чести и бесчестии, при порицаниях и похвалах: нас почитают обманщиками, но мы верны;

⁹като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

⁹мы неизвестны, но нас узнают; нас почитают умершими, новот, мы живы; нас наказывают, но мы не умираем;

¹⁰като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹⁰нас огорчают, а мы всегда радуемся; мы нищи, но многих обогащаем; мы ничего не имеем, но всем обладаем.

¹¹О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹¹Уста наши отверсты к вам, Коринфяне, сердце нашерасширено.

¹²Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно [нам].

¹²Вам не тесно в нас; но в сердцах ваших тесно.

¹³И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие [сърцата си].

¹³В равное возмездие, – говорю, как детям, - распространитесь и вы.

¹⁴Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁴Не преклоняйтесь под чужое ярмо с неверными, ибо какое общение праведности с беззаконием? Что общего у света с тьмою?

¹⁵и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁵Какое согласие между Христом и Велиаром? Или какое соучастие верного с неверным?

¹⁶и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁶Какая совместность храма Божия с идолами? Ибо вы храм Бога живаго, как сказал Бог: вселюсь в них и буду ходить в них ; и буду их Богом, и они будут Моим народом.

¹⁷Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

¹⁷И потому выйдите из среды их и отделитесь, говорит Господь, и не прикасайтесь к нечистому; и Я прииму вас.

¹⁸И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

¹⁸И буду вам Отцем, и вы будете Моими сынами и дщерями, говорит Господь Вседержитель.