¹И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

¹Итак, возлюбленные, имея такие обетования, очистим себя от всякой скверны плоти и духа, совершая святыню в страхе Божием.

²Сторете място [в сърцата си] за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

²Вместите нас. Мы никого не обидели, никому не повредили, ни от кого не искали корысти.

³Не казвам това за да [ви] осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

³Не в осуждение говорю; ибо я прежде сказал, что вы в сердцах наших, так чтобы вместе и умереть и жить.

⁴Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; [даже] във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

⁴Я много надеюсь на вас, много хвалюсь вами; я исполнен утешением, преизобилую радостью, при всей скорби нашей.

⁵Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде [бяхме] в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

⁵Ибо, когда пришли мы в Македонию, плоть наша не имела никакого покоя, но мы были стеснены отовсюду: отвне – нападения, внутри – страхи.

⁶Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

⁶Но Бог, утешающий смиренных, утешил нас прибытием Тита,

⁷и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

⁷и не только прибытием его, но и утешением, которым онутешался о вас, пересказывая нам о вашем усердии, о вашемплаче, о вашей ревности по мне, так что я еще более обрадовался.

⁸Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

⁸Посему, если я опечалил вас посланием, не жалею, хотя и пожалел было; ибо вижу, что послание то опечалило вас, впрочем на время.

⁹Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

⁹Теперь я радуюсь не потому, что вы опечалились, но что вы опечалились к покаянию; ибо опечалились ради Бога, так что нисколько не понесли от нас вреда.

¹⁰Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

¹⁰Ибо печаль ради Бога производит неизменное покаяние ко спасению, а печаль мирская производит смерть.

¹¹Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

¹¹Ибо то самое, что вы опечалились ради Бога, смотрите, какое произвело в вас усердие, какие извинения, какое негодование на виновного , какойстрах, какое желание, какую ревность, какое взыскание! По всему вы показали себя чистыми в этом деле.

¹²И тъй, ако и да ви писах това, не [го писах] заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

¹²Итак, если я писал к вам, то не ради оскорбителя и не ради оскорбленного, но чтобы вам открылось попечение наше о вас пред Богом.

¹³Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

¹³Посему мы утешились утешением вашим; а еще более обрадованы мы радостью Тита, что вы все успокоили дух его.

¹⁴Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни [с вас] пред Тита излезе истинска.

¹⁴Итак я не остался в стыде, если чем-либо о вас похвалился перед ним, но как вам мы говорили все истину, так и перед Титом похвала наша оказалась истинною;

¹⁵И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

¹⁵и сердце его весьма расположено к вам, при воспоминании о послушании всех вас, как вы приняли его со страхом и трепетом.

¹⁶Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

¹⁶Итак радуюсь, что во всем могу положиться на вас.