¹И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсъствувам ставам смел към вас, -

¹Я же, Павел, который лично между вами скромен, а заочно против вас отважен, убеждаю вас кротостью и снисхождением Христовым.

²моля ви се, когато съм при вас [да се] не [принудя] да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

²Прошу, чтобы мне по пришествии моем не прибегать к той твердой смелости, которую думаю употребитьпротив некоторых, помышляющих о нас, что мы поступаем по плоти.

³Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

³Ибо мы, ходя во плоти, не по плоти воинствуем.

⁴Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости.

⁴Оружия воинствования нашего не плотские, но сильные Богом на разрушение твердынь: ими ниспровергаем замыслы

⁵Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

⁵и всякое превозношение, восстающее против познания Божия, и пленяем всякое помышление в послушание Христу,

⁶И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

⁶и готовы наказать всякое непослушание, когда вашепослушание исполнится.

⁷Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме [Христови].

⁷На личность ли смотрите? Кто уверен в себе, что онХристов, тот сам по себе суди, что, как онХристов, так и мы Христовы.

⁸Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

⁸Ибо если бы я и более стал хвалиться нашею властью, которую Господь дал нам к созиданию, а не к расстройству вашему, то не остался бы в стыде.

⁹[Обаче] нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

⁹Впрочем, да не покажется, что я устрашаю вас только посланиями.

¹⁰Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

¹⁰Так как некто говорит: в посланиях он строг и силен, а в личном присутствии слаб, и речь его незначительна, –

¹¹Такъв нека има пред вид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива [сме] и на дело, когато сме при вас.

¹¹такой пусть знает, что, каковы мы на словах в посланиях заочно, таковы и на деле лично.

¹²Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

¹²Ибо мы не смеем сопоставлять или сравнивать себя с теми, которые сами себя выставляют: они измеряют себя самими собою и сравнивают себя с собою неразумно.

¹³А ние няма да се похвалим [с това, което] е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

¹³А мы не без меры хвалиться будем, но по мере удела, какой назначил нам Бог в такую меру, чтобы достигнуть и до вас.

¹⁴Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

¹⁴Ибо мы не напрягаем себя, как не достигшие до вас, потому что достигли и до вас благовествованием Христовым.

¹⁵И не се хвалим [с това, което е] вън от мярката ни, [то ест], с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област [за работа] между вас, и то премного,

¹⁵Мы не без меры хвалимся, не чужими трудами, но надеемся, с возрастанием веры вашей, с избытком увеличить в вас удел наш,

¹⁶така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

¹⁶так чтобы и далее вас проповедывать Евангелие, а не хвалиться готовым в чужом уделе.

¹⁷А който се хвали, с Господа да се хвали.

¹⁷Хвалящийся хвались о Господе.

¹⁸Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.

¹⁸Ибо не тот достоин, кто сам себя хвалит, но кого хвалит Господь.