Bulgarian

Russian 1876

2 Samuel

1

1След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
1По смерти Саула, когда Давид возвратился от поражения Амаликитян и пробыл в Секелаге два дня,
2на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
2вот, на третий день приходит человек из стана Саулова; одежда на немразодрана и прах на голове его. Придя к Давиду, он пал на землю и поклонился ему .
3И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
3И сказал ему Давид: откуда ты пришел? И сказал тот: я убежал из стана Израильского.
4И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
4И сказал ему Давид: что произошло? расскажи мне. И тот сказал: народ побежал со сражения, и множество из народа пало иумерло, и умерли и Саул и сын его Ионафан.
5Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
5И сказал Давид отроку, рассказывавшему ему: как ты знаешь, что Саул и сын его Ионафан умерли?
6И момъкът, който му съобщаваше [това] рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.
6И сказал отрок, рассказывавший ему: я случайно пришел на гору Гелвуйскую, и вот, Саул пал на свое копье, колесницы же и всадники настигали его.
7И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
7Тогда он оглянулся назад и, увидев меня, позвал меня.
8И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
8И я сказал: вот я. Он сказал мне: кто ты? И я сказал ему: я – Амаликитянин.
9Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
9Тогда он сказал мне: подойди ко мне и убей меня, ибо тоска смертная объяла меня, душа моя все еще во мне.
10И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
10И я подошел к нему и убил его, ибо знал, что он не будет жив после своего падения; и взял я венец, бывший на голове его, и запястье, бывшее на руке его, и принес их к господину моему сюда.
11Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така [направиха] и всичките мъже, които бяха с него.
11Тогда схватил Давид одежды свои и разодрал их, также и все люди, бывшие с ним.
12И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
12и рыдали и плакали, и постились до вечера о Сауле и о сыне его Ионафане, и о народе Господнем и о доме Израилевом, что пали они от меча.
13А Давид рече на момъка, който му съобщаваше [това]: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
13И сказал Давид отроку, рассказывавшему ему: откуда ты? И сказал он:я – сын пришельца Амаликитянина.
14И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
14Тогда Давид сказал ему: как не побоялся ты поднять руку, чтобы убить помазанника Господня?
15И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
15И призвал Давид одного из отроков и сказал ему: подойди, убей его.
16И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
16И тот убил его, и он умер. И сказал к нему Давид: кровь твояна голове твоей, ибо твои уста свидетельствовали на тебя, когда ты говорил: я убил помазанника Господня.
17Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
17И оплакал Давид Саула и сына его Ионафана сею плачевною песнью,
18(и заръча да научат юдейците [тая Песен на] лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
18и повелел научить сынов Иудиных луку, как написано в книге Праведного, и сказал:
19Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места [на полето] ти! Как паднаха силните.
19краса твоя, о Израиль, поражена на высотах твоих! как пали сильные!
20Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
20Не рассказывайте в Гефе, не возвещайте на улицах Аскалона, чтобы не радовались дочери Филистимлян, чтобы не торжествовали дочери необрезанных.
21Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви [доставяйки] първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, [като да] не е бил той помазан с миро.
21Горы Гелвуйские! да не сойдет ни роса, ни дождь на вас, и да не будет на вас полей с плодами, ибо там повержен щит сильных, щит Саула, как бы не был он помазан елеем.
22От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
22Без крови раненых, без тука сильных лук Ионафана не возвращалсяназад, и меч Саула не возвращался даром.
23Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
23Саул и Ионафан, любезные и согласные в жизни своей, не разлучились и в смерти своей; быстрее орлов, сильнее львов они были .
24Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
24Дочери Израильские! плачьте о Сауле, который одевал вас в багряницу с украшениями и доставлял на одежды ваши золотые уборы.
25Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на [полето] ти!
25Как пали сильные на брани! Сражен Ионафан на высотах твоих.
26Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
26Скорблю о тебе, брат мой Ионафан; ты был очень дорог для меня; любовь твоя была для меня превыше любви женской.
27Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
27Как пали сильные, погибло оружие бранное!