Bulgarian

Russian 1876

2 Samuel

2

1След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон.
1После сего Давид вопросил Господа, говоря: идтили мне в какой-либо из городов Иудиных? И сказал ему Господь: иди. И сказал Давид: куда идти? И сказал Он: в Хеврон.
2И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.
2И пошел туда Давид и обе жены его, Ахиноама Изреелитянка и Авигея, бывшая жена Навала, Кармилитянка.
3Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове.
3И людей, бывших с ним, привел Давид, каждого с семейством его, и поселились в городе Хевроне.
4Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула.
4И пришли мужи Иудины и помазали там Давида на царство над домом Иудиным. И донесли Давиду, что жители Иависа Галаадского погребли Саула.
5Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.
5И отправил Давид послов к жителям Иависа Галаадского, сказать им: благословенны вы у Господа за то, что оказали эту милость господину своему Саулу, и погребли его.
6Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо.
6и ныне да воздаст вам Господь милостью и истиною; и я сделаю вам благодеяние за то, что вы это сделали;
7Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар.
7ныне да укрепятся руки ваши, и будьте мужественны;ибо господин ваш Саул умер, а меня помазал дом Иудин царем над собою.
8Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим,
8Но Авенир, сын Ниров, начальник войска Саулова, взял Иевосфея, сына Саулова, и привел его в Маханаим,
9и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил;
9и воцарил его над Галаадом, и Ашуром, и Изреелем, и Ефремом, и Вениамином, и над всемИзраилем.
10(Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида.
10Сорок лет было Иевосфею, сыну Саулову, когда он воцарился над Израилем, и царствовал два года. Только дом Иудин остался с Давидом.
11А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца.
11Всего времени, в которое Давид царствовал в Хевроне над домом Иудиным, было семь лет и шесть месяцев.
12И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон.
12И вышел Авенир, сын Ниров, и слуги Иевосфея, сына Саулова, из Маханаима в Гаваон.
13Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема.
13Вышел и Иоав, сын Саруи, со слугами Давида, и встретились у Гаваонского пруда, и засели те на одной стороне пруда, а эти на другой стороне пруда.
14Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат.
14И сказал Авенир Иоаву: пусть встанут юноши и поиграют пред нами. И сказал Иоав: пусть встанут.
15И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги.
15И встали и пошли числом двенадцать Вениамитян со стороны Иевосфея, сына Саулова, и двенадцать из слуг Давидовых.
16И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон.
16Они схватили друг друга за голову, вонзили меч один другому в бок и пали вместе. И было названо это местоХелкаф-Хаццурим, что в Гаваоне.
17И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги.
17И произошло в тот день жесточайшее сражение, и Авенир с людьми Израильскими был поражен слугами Давида.
18И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна.
18И были там три сына Саруи: Иоав, и Авесса, и Асаил. Асаил же был легок на ноги, как серна в поле.
19И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира.
19И погнался Асаил за Авениром и преследовал его, не уклоняясь ни направо, ни налево от следов Авенира.
20А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.
20И оглянулся Авенир назад и сказал: ты ли это, Асаил? Тот сказал: я.
21Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му.
21И сказал ему Авенир: уклонись направо или налево, и выбери себе одного из отроков и возьми себе его вооружение. Но Асаил не захотел отстать от него.
22И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето?
22И повторил Авенир еще, говоря Асаилу: отстань отменя, чтоб я не поверг тебя на землю; тогда с каким лицем явлюсь я к Иоаву, брату твоему?
23Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички [които] дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се.
23Но тот не захотел отстать. Тогда Авенир, поворотивкопье, поразил его в живот; копье прошло насквозь его, и он упал там же и умер на месте. Все проходившие чрез то место, где пал и умер Асаил, останавливались.
24А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня.
24И преследовали Иоав и Авесса Авенира. Солнце уже зашло, когда они пришли к холму Амма, что против Гиаха, на дороге к пустыне Гаваонской.
25И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм.
25И собрались Вениамитяне вокруг Авенира и составили одно ополчение, истали на вершине одного холма.
26Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си?
26И воззвал Авенир к Иоаву, и сказал: вечно ли будет пожирать меч? Или ты не знаешь, что последствия будут горестные? И доколе тыне скажешь людям, чтобы они перестали преследовать братьев своих?
27И рече Иоав: [заклевам се] в живота на Бога, че ако не беше говорил ти [да поиграят момците], тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си.
27И сказал Иоав: жив Бог! если бы ты не говорил иначе, то еще утром перестали бы люди преследовать братьев своих.
28И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече.
28И затрубил Иоав трубою, и остановился весь народ, и не преследовали более Израильтян; сражение прекратилось.
29Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.
29Авенир же и люди его шли равниною всю ту ночь и перешли Иордан, и прошли весь Битрон, и пришли в Маханаим.
30А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил.
30И возвратился Иоав от преследования Авенира и собрал весь народ, инедоставало из слуг Давидовых девятнадцати человек кроме Асаила.
31Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, [които] умряха.
31Слуги же Давидовы поразили Вениамитян и людей Авенировых; пало их триста шестьдесят человек.
32И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
32И взяли Асаила и похоронили его во гробе отца его, что в Вифлееме.Иоав же с людьми своими шел всю ночь и на рассвете прибыл в Хеврон.