¹А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.

¹В Антиохии, в тамошней церкви были некоторые пророки и учители: Варнава, и Симеон, называемый Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаил, совоспитанник Ирода четвертовластника, и Савл.

²И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

²Когда они служили Господу и постились, Дух Святый сказал: отделите Мне Варнаву и Савла на дело, к которому Я призвал их.

³Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

³Тогда они, совершив пост и молитву и возложив на них руки, отпустили их.

⁴И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

⁴Сии, быв посланы Духом Святым, пришли в Селевкию, а оттуда отплыли в Кипр;

⁵И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.

⁵и, быв в Саламине, проповедывали слово Божие в синагогах Иудейских; имели же при себе и Иоанна для служения.

⁶И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

⁶Пройдя весь остров до Пафа, нашли они некоторого волхва, лжепророка, Иудеянина, именем Вариисуса,

⁷който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

⁷который находился с проконсулом Сергием Павлом, мужем разумным. Сей, призвав Варнаву и Савла, пожелал услышать слово Божие.

⁸Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

⁸А Елима волхв ибо то значит имя его противился им, стараясь отвратить проконсула от веры.

⁹Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

⁹Но Савл, он же и Павел, исполнившись Духа Святаго иустремив на него взор,

¹⁰О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

¹⁰сказал: о, исполненный всякого коварства и всякого злодейства, сын диавола, враг всякой правды! перестанешь ли ты совращать с прямых путей Господних?

¹¹И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

¹¹И ныне вот, рука Господня на тебя: ты будешь слеп и не увидишь солнца до времени. И вдруг напал на него мрак и тьма, и он, обращаясь туда и сюда, искал вожатого.

¹²Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

¹²Тогда проконсул, увидев происшедшее, уверовал, дивясь учению Господню.

¹³А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

¹³Отплыв из Пафа, Павел и бывшие при нем прибыли в Пергию, в Памфилии. Но Иоанн, отделившись от них, возвратился в Иерусалим.

¹⁴А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

¹⁴Они же, проходя от Пергии, прибыли в Антиохию Писидийскую и, войдя в синагогу в день субботний, сели.

¹⁵И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.

¹⁵После чтения закона и пророков, начальники синагоги послали сказать им: мужи братия! если у вас есть слово наставления к народу, говорите.

¹⁶Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

¹⁶Павел, встав и дав знак рукою, сказал: мужи Израильтяне и боящиеся Бога! послушайте.

¹⁷Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

¹⁷Бог народа сего избрал отцов наших и возвысил сей народ во время пребывания в земле Египетской, и мышцеювознесенною вывел их из нее,

¹⁸И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

¹⁸и около сорока лет времени питал их в пустыне.

¹⁹И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години.

¹⁹И, истребив семь народов в земле Ханаанской, разделил им в наследие землю их.

²⁰След това [им] дава съдии до пророка Самуила.

²⁰И после сего, около четырехсот пятидесяти лет, давал им судей до пророка Самуила.

²¹После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

²¹Потом просили они царя, и Бог дал им Саула, сына Кисова, мужа из колена Вениаминова. Так прошло лет сорок.

²²И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".

²²Отринув его, поставил им царем Давида, о котором и сказал, свидетельствуя: нашел Я мужа по сердцу Моему, Давида, сына Иессеева, который исполнит все хотения Мои.

²³От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,

²³Из его-то потомства Бог по обетованию воздвиг Израилю Спасителя Иисуса.

²⁴след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

²⁴Перед самым явлением Его Иоанн проповедывал крещение покаяния всему народу Израильскому.

²⁵И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

²⁵При окончании же поприща своего, Иоанн говорил: за кого почитаете вы меня? я не тот; но вот, идет за мною, у Которого я недостоин развязать обувь на ногах.

²⁶Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

²⁶Мужи братия, дети рода Авраамова, и боящиеся Бога между вами! вам послано слово спасения сего.

²⁷Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха.

²⁷Ибо жители Иерусалима и начальники их, не узнав Его и осудив, исполнили слова пророческие, читаемые каждую субботу,

²⁸Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

²⁸и, не найдя в Нем никакой вины, достойной смерти, просили Пилата убить Его.

²⁹И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.

²⁹Когда же исполнили все написанное о Нем, то, сняв с древа, положили Его во гроб.

³⁰Но Бог Го възкреси от мъртвите.

³⁰Но Бог воскресил Его из мертвых.

³¹И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.

³¹Он в продолжение многих дней являлся тем, которые вышли с Ним из Галилеи в Иерусалим и которые ныне суть свидетели Его перед народом.

³²И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,

³²И мы благовествуем вам, что обетование, данное отцам, Бог исполнил нам, детям их, воскресив Иисуса,

³³че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

³³как и во втором псалме написано: Ты Сын Мой: Я ныне родил Тебя.

³⁴А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

³⁴А что воскресил Его из мертвых, так что Он уже не обратится в тление, о сем сказал так:Я дам вам милости, обещанные Давиду, верно.

³⁵Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".

³⁵Посему и в другом месте говорит: не дашьСвятому Твоему увидеть тление.

³⁶Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

³⁶Давид, в свое время послужив изволению Божию, почили приложился к отцам своим, и увидел тление;

³⁷А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.

³⁷а Тот, Которого Бог воскресил, не увидел тления.

³⁸И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.

³⁸Итак, да будет известно вам, мужи братия, что ради Него возвещается вам прощение грехов;

³⁹и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.

³⁹и во всем, в чем вы не могли оправдаться законом Моисеевым, оправдывается Им всякий верующий.

⁴⁰Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:

⁴⁰Берегитесь же, чтобы не пришло на вас сказанное у пророков:

⁴¹"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

⁴¹смотрите, презрители, подивитесь и исчезните; ибо Я делаю дело во дни ваши, дело, которому не поверили бы вы, если бы кто рассказывал вам.

⁴²Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

⁴²При выходе их из Иудейской синагоги язычники просили их говорить о том же в следующую субботу.

⁴³И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

⁴³Когда же собрание было распущено, то многие Иудеи и чтители Бога , обращенные из язычников, последовали за Павлом и Варнавою, которые, беседуя с ними, убеждали их пребывать в благодати Божией.

⁴⁴На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

⁴⁴В следующую субботу почти весь город собрался слушать слово Божие.

⁴⁵А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.

⁴⁵Но Иудеи, увидев народ, исполнились зависти и,противореча и злословя, сопротивлялись тому, что говорил Павел.

⁴⁶Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

⁴⁶Тогда Павел и Варнава с дерзновениемсказали: вам первым надлежало быть проповедану слову Божию, но как вы отвергаете его и сами себя делаете недостойными вечной жизни, то вот, мы обращаемся к язычникам.

⁴⁷Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

⁴⁷Ибо так заповедал нам Господь: Я положил Тебя во свет язычникам, чтобы Ты был во спасение до края земли.

⁴⁸И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

⁴⁸Язычники, слыша это, радовались и прославляли словоГосподне, и уверовали все, которые были предуставлены к вечной жизни.

⁴⁹И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.

⁴⁹И слово Господне распространялось по всей стране.

⁵⁰А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

⁵⁰Но Иудеи, подстрекнув набожных и почетных женщин и первых в городе людей , воздвигли гонение на Павла и Варнаву и изгнали их из своих пределов.

⁵¹А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

⁵¹Они же, отрясши на них прах от ног своих, пошли в Иконию.

⁵²А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.

⁵²А ученики исполнялись радости и Духа Святаго.