¹А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

¹В Иконии они вошли вместе в Иудейскую синагогу и говорили так, что уверовало великое множество Иудеев и Еллинов.

²А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

²А неверующие Иудеи возбудили и раздражили против братьев сердца язычников.

³Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

³Впрочем они пробыли здесь довольно времени, смело действуя о Господе, Который, во свидетельствослову благодати Своей, творил руками их знамения и чудеса.

⁴И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁴Между тем народ в городе разделился: и одни были на стороне Иудеев, а другие на стороне Апостолов.

⁵И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁵Когда же язычники и Иудеи со своими начальниками устремились на них, чтобы посрамить и побить их камнями,

⁶те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,

⁶они, узнав о сем , удалились в Ликаонские города Листру и Дервию и в окрестности их,

⁷и проповядваха благовестието.

⁷и там благовествовали.

⁸А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁸В Листре некоторый муж, не владевший ногами, сидел, будучи хром от чрева матери своей, и никогда не ходил.

⁹Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

⁹Он слушал говорившего Павла, который, взглянув на него и увидев, что он имеет веру для получения исцеления,

¹⁰рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹⁰сказал громким голосом: тебе говорю во имя Господа Иисуса Христа: стань на ноги твои прямо. И он тотчас вскочил и стал ходить.

¹¹А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹¹Народ же, увидев, что сделал Павел, возвысил свой голос, говоря по-ликаонски: боги в образе человеческом сошли к нам.

¹²И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹²И называли Варнаву Зевсом, а Павла Ермием, потому что он начальствовал в слове.

¹³И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹³Жрец же идола Зевса, находившегося перед их городом, приведя к воротам волов и принеся венки, хотел вместе с народом совершить жертвоприношение.

¹⁴Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁴Но Апостолы Варнава и Павел, услышав о сем , разодрали свои одежды и, бросившись в народ, громогласно говорили:

¹⁵О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁵мужи! что вы это делаете? И мы - подобные вам человеки, и благовествуем вам, чтобы вы обратились от сих ложных кБогу Живому, Который сотворил небо и землю, и море, и все, что в них,

¹⁶Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁶Который в прошедших родах попустил всем народам ходить своими путями,

¹⁷ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁷хотя и не переставал свидетельствовать о Себе благодеяниями, подавая нам с неба дожди и времена плодоносные и исполняя пищею и веселием сердца наши.

¹⁸И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁸И, говоря сие, они едва убедили народ не приносить им жертвы и идти каждому домой. Между тем, как они, оставаясь там, учили,

¹⁹Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

¹⁹из Антиохии и Иконии пришли некоторые Иудеи и, когда Апостолы смело проповедывали,убедили народ отстать от них, говоря: они не говорят ничего истинного, а все лгут. И, возбудив народ, побили Павла камнями и вытащили за город, почитая егоумершим.

²⁰А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²⁰Когда же ученики собрались около него, он встал и пошел в город, а на другой день удалился с Варнавою в Дервию.

²¹И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²¹Проповедав Евангелие сему городу и приобретя довольно учеников, они обратно проходили Листру, Иконию и Антиохию,

²²и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²²утверждая души учеников, увещевая пребывать в вереи поучая , что многими скорбями надлежит нам войти в Царствие Божие.

²³И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²³Рукоположив же им пресвитеров к каждой церкви, они помолились с постом и предали их Господу, в Которого уверовали.

²⁴И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁴Потом, пройдя через Писидию, пришли в Памфилию,

²⁵и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁵и, проповедав слово Господне в Пергии, сошли в Атталию;

²⁶Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.

²⁶а оттуда отплыли в Антиохию, откуда были преданы благодати Божией на дело, которое и исполнили.

²⁷И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁷Прибыв туда и собрав церковь, они рассказали все, чтосотворил Бог с ними и как Он отверз дверь веры язычникам.

²⁸И [там] преседяха доста време с учениците.

²⁸И пребывали там немалое время с учениками.