¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¹Некоторые, пришедшие из Иудеи, учили братьев: если не обрежетесь по обряду Моисееву, не можетеспастись.

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

²Когда же произошло разногласие и немалое состязание у Павла и Варнавы с ними, то положили Павлу и Варнаве и некоторым другим из них отправиться по сему делу к Апостолам ипресвитерам в Иерусалим.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

³Итак, быв провожены церковью, они проходили Финикию и Самарию, рассказывая об обращении язычников, и производили радость великую во всех братиях.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁴По прибытии же в Иерусалим они были приняты церковью, Апостолами и пресвитерами, и возвестили все, что Бог сотворил с ними и как отверз дверь веры язычникам.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁵Тогда восстали некоторые из фарисейской ереси уверовавшие и говорили, что должно обрезывать язычников и заповедывать соблюдать закон Моисеев.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁶Апостолы и пресвитеры собрались для рассмотрения сего дела.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁷По долгом рассуждении Петр, встав, сказал им: мужи братия! вы знаете, что Бог от дней первыхизбрал из нас меня , чтобы из уст моих язычники услышали слово Евангелия и уверовали;

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁸и Сердцеведец Бог дал им свидетельство, даровав им Духа Святаго, как и нам;

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

⁹и не положил никакого различия между нами и ими, верою очистив сердца их.

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹⁰Что же вы ныне искушаете Бога, желая возложить на выи учеников иго, которого не могли понести ни отцы наши, ни мы?

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹¹Но мы веруем, что благодатию Господа Иисуса Христа спасемся, как и они.

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹²Тогда умолкло все собрание и слушало Варнаву и Павла, рассказывавших, какие знамения и чудеса сотворил Бог через них среди язычников.

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹³После же того, как они умолкли, начал речь Иаков и сказал: мужи братия! послушайте меня.

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁴Симон изъяснил, как Бог первоначально призрел на язычников, чтобы составить из них народ во имя Свое.

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁵И с сим согласны слова пророков, как написано:

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁶Потом обращусь и воссоздам скинию Давидову падшую, и то, что в ней разрушено, воссоздам, и исправлю ее,

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁷чтобы взыскали Господа прочие человеки и все народы, между которыми возвестится имя Мое, говорит Господь,творящий все сие.

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁸Ведомы Богу от вечности все дела Его.

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

¹⁹Посему я полагаю не затруднять обращающихся к Богу из язычников,

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²⁰а написать им, чтобы они воздерживались от оскверненного идолами, от блуда, удавленины и крови, и чтобы не делали другим того, чего не хотят себе.

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²¹Ибо закон Моисеев от древних родов по всем городам имеет проповедующих его и читается в синагогах каждую субботу.

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²²Тогда Апостолы и пресвитеры со всею церковью рассудили, избрав из среды себя мужей, послать их вАнтиохию с Павлом и Варнавою, именно : Иуду, прозываемого Варсавою, и Силу, мужей, начальствующих между братиями,

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²³написав и вручив им следующее: „Апостолы и пресвитерыи братия - находящимся в Антиохии, Сирии и Киликии братиям из язычников: радоваться.

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁴Поелику мы услышали, что некоторые, вышедшие от нас,смутили вас своими речами и поколебали ваши души, говоря, что должно обрезываться и соблюдать закон, чего мы им не поручали,

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁵то мы, собравшись, единодушно рассудили, избрав мужей, послать их к вам с возлюбленными нашими Варнавою и Павлом,

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁶человеками, предавшими души свои за имя Господа нашего Иисуса Христа.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁷Итак мы послали Иуду и Силу, которые изъяснят вам то же и словесно.

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁸Ибо угодно Святому Духу и нам не возлагать на вас никакого бремени более, кроме сего необходимого:

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

²⁹воздерживаться от идоложертвенного и крови, и удавленины, и блуда, и не делать другим того, чего себе не хотите. Соблюдая сие, хорошо сделаете. Будьте здравы".

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³⁰Итак, отправленные пришли в Антиохию и, собрав людей, вручили письмо.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³¹Они же, прочитав, возрадовались о сем наставлении.

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³²Иуда и Сила, будучи также пророками, обильным словом преподали наставление братиям и утвердили их.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³³Пробыв там некоторое время, они с миром отпущены были братиями к Апостолам.

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁴Но Силе рассудилось остаться там.(А Иуда возвратился в Иерусалим.)

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁵Павел же и Варнава жили в Антиохии, уча и благовествуя, вместе с другими многими, слово Господне.

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁶По некотором времени Павел сказал Варнаве: пойдем опять, посетим братьев наших по всем городам,в которых мы проповедали слово Господне, как они живут.

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁷Варнава хотел взять с собою Иоанна, называемого Марком.

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁸Но Павел полагал не брать отставшегоот них в Памфилии и не шедшего с ними на дело, на которое они были посланы.

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

³⁹Отсюда произошло огорчение, так что они разлучились другс другом; и Варнава, взяв Марка, отплыл вКипр;

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴⁰а Павел, избрав себе Силу, отправился, быв поручен братиями благодати Божией,

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

⁴¹и проходил Сирию и Киликию, утверждая церкви.