1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, [гдето] намери някои ученици.
1Во время пребывания Аполлоса в Коринфе Павел, пройдяверхние страны, прибыл в Ефес и, найдя там некоторых учеников,
2И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му [отговориха]: Даже не сме чули дали има Светия Дух.
2сказал им: приняли ли вы Святаго Духа, уверовав? Они же сказали ему: мы даже и не слыхали, есть ли Дух Святый.
3И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.
3Он сказал им: во что же вы крестились? Они отвечали: во Иоанново крещение.
4А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.
4Павел сказал: Иоанн крестил крещением покаяния, говоря людям, чтобы веровали в Грядущего по нем, то есть во Христа Иисуса.
5И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.
5Услышав это, они крестились во имя Господа Иисуса,
6И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха [други] езици и пророкуваха.
6и, когда Павел возложил на них руки, нисшел на них Дух Святый, и они стали говорить иными языками и пророчествовать.
7И те всички бяха около дванадесет мъже.
7Всех их было человек около двенадцати.
8И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.
8Придя в синагогу, он небоязненно проповедывал три месяца, беседуя и удостоверяя о Царствии Божием.
9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.
9Но как некоторые ожесточились и не верили, злословя путь Господень перед народом, то он, оставив их,отделил учеников, и ежедневно проповедывал в училище некоего Тиранна.
10И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.
10Это продолжалось до двух лет, так что все жители Асии слышали проповедь о Господе Иисусе, как Иудеи, так и Еллины.
11При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;
11Бог же творил немало чудес руками Павла,
12дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.
12так что на больных возлагали платки и опоясания с тела его, и у них прекращались болезни, и злые духи выходили из них.
13А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.
13Даже некоторые из скитающихся Иудейских заклинателей стали употреблять над имеющими злых духов имя Господа Иисуса, говоря: заклинаем вас Иисусом, Которого Павел проповедует.
14И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,
14Это делали какие-то семь сынов Иудейского первосвященника Скевы.
15Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?
15Но злой дух сказал в ответ: Иисуса знаю, и Павел мне известен, а вы кто?
16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.
16И бросился на них человек, в котором был злой дух, и, одолев их, взял над ними такую силу, что они, нагие и избитые, выбежали из того дома.
17И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.
17Это сделалось известно всем живущим в Ефесе Иудеями Еллинам, и напал страх на всех их, и величаемо было имя Господа Иисуса.
18И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
18Многие же из уверовавших приходили, исповедуя иоткрывая дела свои.
19Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.
19А из занимавшихся чародейством довольно многие, собрав книги свои, сожгли перед всеми, и сложили цены их, и оказалось их на пятьдесят тысяч драхм .
20Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.
20С такою силою возрастало и возмогало слово Господне.
21И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
21Когда же это совершилось, Павел положил в духе, пройдя Македонию и Ахаию, идти в Иерусалим, сказав: побывав там, я должен видеть и Рим.
22И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.
22И, послав в Македонию двоих из служивших ему, Тимофея и Ераста, сам остался на время в Асии.
23А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път].
23В то время произошел немалый мятеж против пути Господня,
24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
24ибо некто серебряник, именем Димитрий, делавший серебряные храмы Артемиды и доставлявший художникам немалую прибыль,
25като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.
25собрав их и других подобных ремесленников, сказал:друзья! вы знаете, что от этого ремесла зависит благосостояние наше;
26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.
26между тем вы видите и слышите, что не только в Ефесе, но почти во всей Асии этот Павел своими убеждениями совратил немалое число людей, говоря, что делаемыеруками человеческими не суть боги.
27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.
27А это нам угрожает тем, что не только ремесло нашепридет в презрение, но и храм великой богини Артемиды ничего не будет значить, и испровергнется величие той, которую почитает вся Асия и вселенная.
28Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!
28Выслушав это, они исполнились ярости и стали кричать, говоря: велика Артемида Ефесская!
29И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;
29И весь город наполнился смятением. Схватив Македонян Гаия и Аристарха, спутников Павловых, они единодушно устремились на зрелище.
30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,
30Когда же Павел хотел войти в народ, ученики не допустили его.
31така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.
31Также и некоторые из Асийских начальников, будучи друзьями его, послав к нему, просили не показываться на зрелище.
32И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
32Между тем одни кричали одно, а другие другое, ибособрание было беспорядочное, и большая часть собравшихся не знали, зачем собрались.
33А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.
33По предложению Иудеев, из народа вызван был Александр. Дав знак рукою, Александр хотел говорить к народу.
34Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!
34Когда же узнали, что он Иудей, то закричали все водин голос, и около двух часов кричали: велика Артемида Ефесская!
35Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол?]
35Блюститель же порядка, утишив народ, сказал: мужи Ефесские! какой человек не знает, что город Ефес есть служитель великой богини Артемиды и Диопета?
36И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.
36Если же в этом нет спора, то надобно вам быть спокойными и не поступать опрометчиво.
37Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
37А вы привели этих мужей, которые ни храма Артемидина не обокрали, ни богини вашей не хулили.
38Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.
38Если же Димитрий и другие с ним художники имеют жалобу на кого-нибудь, то есть судебные собрания и есть проконсулы: пусть жалуются друг на друга.
39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.
39А если вы ищете чего-нибудь другого, то это будет решено в законном собрании.
40Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него;] и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.
40Ибо мы находимся в опасности - за происшедшее ныне быть обвиненными в возмущении, так как нет никакой причины, которою мы могли бы оправдать такое сборище.
41И като рече това, разпусна събранието.
41(19:40) Сказав это, он распустил собрание.