1Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.
1Когда же мы, расставшись с ними, отплыли, то прямо пришли в Кос, на другой день в Родос и оттуда в Патару,
2И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
2и, найдя корабль, идущий в Финикию, взошли на него и отплыли.
3И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.
3Быв в виду Кипра и оставив его слева, мы плыли в Сирию, и пристали в Тире, ибо тут надлежало сложить груз с корабля.
4И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.
4И, найдя учеников, пробыли там семь дней. Они, по внушению Духа, говорили Павлу, чтобы он не ходил вИерусалим.
5И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.
5Проведя эти дни, мы вышли и пошли, и нас провожали все с женами и детьми даже за город; а на берегу, преклонив колени, помолились.
6И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
6И, простившись друг с другом, мы вошли вкорабль, а они возвратились домой.
7И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
7Мы же, совершив плавание, прибыли из Тира в Птолемаиду, где, приветствовав братьев, пробыли у них один день.
8А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината [дякони] и останахме у него.
8А на другой день Павел и мы, бывшие с ним, выйдя, пришли в Кесарию и, войдя в дом Филиппа благовестника, одного из семи диаконов , остались у него.
9А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
9У него были четыре дочери девицы,пророчествующие.
10И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
10Между тем как мы пребывали у них многие дни, пришел из Иудеи некто пророк, именем Агав,
11И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
11и, войдя к нам, взял пояс Павлов и, связав себе руки и ноги, сказал: так говорит Дух Святый: мужа, чей этот пояс, так свяжут вИерусалиме Иудеи и предадут в руки язычников.
12И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.
12Когда же мы услышали это, то и мы и тамошние просили, чтобы он не ходил в Иерусалим.
13Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.
13Но Павел в ответ сказал:что вы делаете? что плачете и сокрушаете сердце мое? я не только хочу быть узником, но готов умереть в Иерусалиме за имя Господа Иисуса.
14И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.
14Когда же мы не могли уговорить его, то успокоились, сказав: да будет воля Господня!
15И след тия дни приготвихме се [за път] и възлязохме в Ерусалим.
15После сих дней, приготовившись, пошли мы в Иерусалим.
16С нас дойдоха и [някои] от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.
16С нами шли и некоторые ученики из Кесарии, провожая нас к некоему давнему ученику, Мнасону Кипрянину, у которого можно было бы нам жить.
17И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
17По прибытии нашем в Иерусалим братиярадушно приняли нас.
18И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.
18На другой день Павел пришел с нами к Иакову; пришли и все пресвитеры.
19И като ги поздрави, разказа [им] едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
19Приветствовав их, Павел рассказывал подробно, что сотворил Бог у язычников служением его.
20А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.
20Они же, выслушав, прославили Бога и сказали ему: видишь, брат, сколько тысяч уверовавших Иудеев, и все они ревнители закона.
21А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия [закон], като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат [старите] обреди.
21А о тебе наслышались они, что ты всех Иудеев, живущих между язычниками, учишь отступлению от Моисея, говоря, чтобы они не обрезывали детей своих и не поступали по обычаям.
22И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.
22Итак что же? Верно соберется народ; ибо услышат, что ты пришел.
23Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
23Сделай же, что мы скажем тебе: естьу нас четыре человека, имеющие на себе обет.
24вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и [така] всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.
24Взяв их, очистись с ними, и возьми на себя издержки на жертву за них, чтобы остригли себе голову, и узнают все, что слышанное ими о тебе несправедливо, но что и сам ты продолжаешь соблюдать закон.
25А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от [ядене] идоложертвено, кръв, удавено, [тоже] и от блудство.
25А об уверовавших язычниках мы писали, положив, чтобы они ничего такого не наблюдали, а только хранили себя от идоложертвенного, от крови, от удавленины и от блуда.
26Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, [определени] за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.
26Тогда Павел, взяв тех мужей и очистившись с ними, в следующий день вошел в храм и объявил окончание дней очищения, когда должно быть принесено за каждого из них приношение.
27И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:
27Когда же семь дней оканчивались, тогда Асийские Иудеи, увидев его в храме, возмутили весь народ и наложили на него руки,
28О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа [ни], против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.
28крича: мужи Израильские, помогите! этот человек всехповсюду учит против народа и закона и места сего; притом и Еллинов ввел в храм и осквернил святое место сие.
29(Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).
29Ибо перед тем они видели с ним в городе Трофима Ефесянина и думали, что Павел его ввел в храм.
30И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.
30Весь город пришел в движение, и сделалось стечение народа; и, схватив Павла, повлекли его вон из храма, и тотчас заперты были двери.
31И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.
31Когда же они хотели убить его, до тысяченачальника полка дошла весть, что весь Иерусалим возмутился.
32и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.
32Он, тотчас взяв воинов и сотников, устремился на них; они же, увидев тысяченачальника и воинов, пересталибить Павла.
33Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.
33Тогда тысяченачальник, приблизившись, взял его и велел сковать двумя цепями, и спрашивал: кто он, и что сделал.
34А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността [на работата] поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.
34В народе одни кричали одно, а другие другое. Он же, не могши по причине смятения узнать ничего верного, повелел вести его в крепость.
35А когато стигна до стъпалата, войниците го [дигнаха и] носеха поради насилието на навалицата,
35Когда же он был на лестнице, то воинам пришлось нести его по причине стеснения от народа,
36защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го [от света!]
36ибо множество народа следовало и кричало: смерть ему!
37И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!
37При входе в крепость Павел сказал тысяченачальнику: можно ли мне сказать тебе нечто? А тот сказал: ты знаешь по-гречески?
38Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
38Так не ты ли тот Египтянин, который перед сими днямипроизвел возмущение и вывел в пустыню четыре тысячи человек разбойников?
39А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.
39Павел же сказал: я Иудеянин, Тарсянин, гражданин небезызвестного Киликийского города; прошу тебя, позволь мне говорить к народу.
40И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:
40Когда же тот позволил, Павел, стоя на лестнице, дал знак рукою народу; и, когда сделалось глубокое молчание, начал говорить на еврейском языке так: