1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор [на име] Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.
1Через пять дней пришел первосвященник Анания со старейшинами и с некоторым ритором Тертуллом, которые жаловались правителю на Павла.
2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя [наш] народ,
2Когда же он был призван, то Тертулл начал обвинять его, говоря:
3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
3всегда и везде со всякою благодарностью признаем мы, что тебе, достопочтенный Феликс, обязаны мы многим миром, и твоемупопечению благоустроением сего народа.
4Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
4Но, чтобы много не утруждать тебя, прошу тебя выслушать нас кратко, со свойственным тебе снисхождением.
5понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
5Найдя сего человека язвою общества , возбудителем мятежа между иудеями, живущими по вселенной, и представителем Назорейской ереси,
6който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
6который отважился даже осквернить храм, мы взяли его и хотели судить его по нашему закону.
7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].
7Но тысяченачальник Лисий, придя, с великим насилием взял его из рук наших и послал к тебе,
8А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
8повелев и нам, обвинителям его, идти к тебе. Ты можешь сам, разобрав, узнать от него о всем том, в чем мы обвиняем его.
9И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
9И Иудеи подтвердили, сказав, что это так.
10А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
10Павел же, когда правитель дал ему знакговорить, отвечал: зная, что ты многие годы справедливо судишь народ сей, я тем свободнее буду защищать мое дело.
11защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
11Ты можешь узнать, что не более двенадцати дней тому, как я пришел в Иерусалим для поклонения.
12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
12И ни в святилище, ни в синагогах, ни по городу они не находили меня с кем-либо спорящим или производящим народное возмущение,
13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
13и не могут доказать того, в чем теперь обвиняют меня.
14Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
14Но в том признаюсь тебе, что по учению, которое ониназывают ересью, я действительно служу Богу отцов моих , веруя всему, написанному в законе и пророках,
15и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
15имея надежду на Бога, что будет воскресение мертвых, праведных и неправедных, чего и сами они ожидают.
16Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
16Посему и сам подвизаюсь всегда иметь непорочную совесть пред Богом и людьми.
17А след [изтичането на] много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
17После многих лет я пришел, чтобы доставить милостыню народу моему и приношения.
18А когато ги [принасях], те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
18При сем нашли меня, очистившегося в храме не с народом и не с шумом.
19но [имаше] някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да [ме] обвинят, ако имаха нещо против мене.
19Это были некоторые Асийские Иудеи, которым надлежало бы предстать пред тебя и обвинять меня, если что имеют против меня.
20Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
20Или пусть сии самые скажут, какую нашли они во мне неправду, когда я стоял перед синедрионом,
21освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: [Поради учението] за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
21разве только то одно слово, которое громко произнес я, стоя между ними, что за учение о воскресении мертвых я ныне судим вами.
22А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
22Выслушав это, Феликс отсрочил дело их, сказав: рассмотрю ваше дело, когда придет тысяченачальник Лисий, и я обстоятельноузнаю об этом учении.
23И заповяда на стотника да вардят [Павла], но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
23А Павла приказал сотнику стеречь, но не стеснять его и не запрещать никому из его близких служить ему или приходить к нему.
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да [повикат] Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
24Через несколько дней Феликс, придя с Друзиллою, женою своею, Иудеянкою, призвал Павла, и слушал его о вере во Христа Иисуса.
25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
25И как он говорил о правде, о воздержании и о будущем суде, то Феликс пришел в страх и отвечал: теперь пойди, а когда найду время, позову тебя.
26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
26Притом же надеялся он, что Павел даст ему денег, чтобы отпустил его: посему часто призывал его и беседовал с ним.
27Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.
27Но по прошествии двух летна место Феликса поступил Порций Фест. Желая доставитьудовольствие Иудеям, Феликс оставил Павла в узах.