1А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
1Фест, прибыв в область, через три дня отправился из Кесарии в Иерусалим.
2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,
2Тогда первосвященник и знатнейшие из Иудеев явились к нему с жалобою на Павла и убеждали его,
3и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.
3прося, чтобы он сделал милость, вызвал его в Иерусалим; и злоумышляли убить его на дороге.
4Фест обаче отговори, че Павел [вече] се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне [за там;]
4Но Фест отвечал, что Павел содержится в Кесарии под стражею и что он сам скороотправится туда.
5затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.
5Итак, сказал он, которые из вас могут, пусть пойдут со мною, и если есть что-нибудь за этим человеком, пусть обвиняют его.
6И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.
6Пробыв же у них не больше восьми или десяти дней, возвратился в Кесарию, и на другой день, сев на судейское место, повелел привести Павла.
7И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
7Когда он явился, стали кругом пришедшие из Иерусалима Иудеи, принося на Павла многие и тяжкиеобвинения, которых не могли доказать.
8но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.
8Он же в оправдание свое сказал: я не сделал никакого преступления ни против закона Иудейского, ни против храма, ни против кесаря.
9Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?
9Фест, желая сделать угождение Иудеям, сказал в ответ Павлу: хочешь ли идти вИерусалим, чтобы я там судил тебя в этом?
10А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.
10Павел сказал: я стою перед судом кесаревым, где мне и следует быть судиму. Иудеев я ничем не обидел, как и ты хорошо знаешь.
11Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е [истинно], никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.
11Ибо, если я неправ и сделал что-нибудь, достойное смерти, то не отрекаюсь умереть; а если ничего того нет, в чем сии обвиняют меня, то никто не может выдатьменя им. Требую суда кесарева.
12Тогава Фест, след като поразиска [въпроса] със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.
12Тогда Фест, поговорив с советом, отвечал: ты потребовал суда кесарева, к кесарю и отправишься.
13А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
13Через несколько дней царь Агриппа и Вереника прибыли в Кесарию поздравить Феста.
14И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.
14И как они провели там много дней, то Фест предложил царю дело Павлово, говоря: здесь есть человек, оставленный Феликсом в узах,
15За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини [ми] подадоха жалба и искаха да го осъдя.
15на которого, в бытность мою в Иерусалиме, с жалобою явились первосвященники и старейшины Иудейские, требуя осуждения его.
16Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил [поставен] лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.
16Я отвечал им, что у Римлян нет обыкновения выдавать какого-нибудь человека на смерть, прежде нежели обвиняемый будет иметь обвинителей налицо и получит свободузащищаться против обвинения.
17И тъй, когато дойдоха тук заедно [с мене], на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.
17Когда же они пришли сюда, то, без всякого отлагательства, на другой же день сел я на судейское место и повелел привести того человека.
18Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;
18Обступив его, обвинители не представили ни одного из обвинений, какие я предполагал;
19но имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.
19но они имели некоторые споры с ним об их Богопочитании и о каком-то Иисусе умершем, о Котором Павел утверждал, что Он жив.
20И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.
20Затрудняясь в решении этого вопроса, я сказал: хочет ли он идти в Иерусалим и там быть судимым в этом?
21Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази [за него], заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.
21Но как Павел потребовал, чтобы он оставлен был на рассмотрение Августово, то я велел содержать его под стражею до тех пор, как пошлю его к кесарю.
22Тогава Агрипа [рече] на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
22Агриппа же сказал Фесту: хотел бы и я послушать этого человека. Завтра же, отвечал тот, услышишь его.
23На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.
23На другой день, когда Агриппа и Вереника пришли с великою пышностью и вошли в судебнуюпалату с тысяченачальниками и знатнейшими гражданами, по приказанию Феста приведен был Павел.
24Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.
24И сказал Фест: царь Агриппа и все присутствующие с нами мужи! вы видите того, против которого все множество Иудеев приступали ко мне в Иерусалиме и здесь и кричали, что ему не должно более жить.
25Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.
25Но я нашел, что он не сделал ничего, достойного смерти; и как он сам потребовал суда у Августа, то я решился послать его к нему .
26А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването [му] да имам какво да пиша.
26Я не имею ничего верного написать о нем государю; посему привел его пред вас, и особенно пред тебя, царь Агриппа, дабы, по рассмотрении, было мне что написать.
27Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.
27Ибо, мне кажется, нерассудительно послать узника и не показать обвинений на него.