Bulgarian

Russian 1876

Acts

26

1Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
1Агриппа сказал Павлу: позволяется тебе говорить за себя. Тогда Павел, простерши руку, стал говорить в свою защиту:
2Честит се считам, царю Агрипо, за гдето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
2царь Агриппа! почитаю себя счастливым, что сегодня могузащищаться перед тобою во всем, в чем обвиняют меня Иудеи,
3а, най-вече, защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
3тем более, что ты знаешь все обычаи и спорные мнения Иудеев. Посему прошу тебя выслушать меня великодушно.
4Какъв, прочее, беше моят живот от младини, това всичките юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Ерусалим.
4Жизнь мою от юности моей , которую сначала проводил я среди народа моего в Иерусалиме, знают все Иудеи;
5Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях [като] фарисей.
5они издавна знают обо мне, если захотят свидетельствовать, что я жил фарисеем по строжайшему в нашем вероисповедании учению.
6И сега стоя пред съда [понеже имам] надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
6И ныне я стою перед судом за надежду на обетование,данное от Бога нашим отцам,
7до [изпълнението на] което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат [на Бога] усърдно нощем и денем. За тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!
7которого исполнение надеются увидеть наши двенадцать колен, усердно служа Богу день и ночь. За сию-то надежду, царь Агриппа, обвиняют меня Иудеи.
8Защо да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
8Что же? Неужели вы невероятным почитаете, что Бог воскрешает мертвых?
9И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
9Правда, и я думал, что мне должно много действовать против имени Иисуса Назорея.
10което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници, и за убиването им давах глас против тях.
10Это я и делал в Иерусалиме: получив власть от первосвященников, я многих святых заключал в темницы, и, когда убивали их, я подавал на то голос;
11И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
11и по всем синагогам я многократно мучил их и принуждал хулить Иисуса и, в чрезмерной против них ярости, преследовал даже и в чужих городах.
12По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,
12Для сего, идя в Дамаск со властью и поручением от первосвященников,
13по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, [която] надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене.
13среди дня на дороге я увидел, государь, с неба свет,превосходящий солнечное сияние, осиявший меня и шедших со мною.
14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
14Все мы упали на землю, и я услышал голос, говоривший мне на еврейском языке: Савл, Савл! что ты гонишь Меня? Трудно тебе идти против рожна.
15И аз рекох: Кой си Ти, Господи? А Господ рече: Аз съм Исус, Когото ти гониш.
15Я сказал: кто Ты, Господи? Он сказал: „Я Иисус, Которого ты гонишь.
16Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия,
16Но встань и стань на ноги твои; ибо Я для того и явился тебе, чтобы поставить тебя служителем и свидетелем того, что ты видел и что Я открою тебе,
17като те избавям от [юдейския] народ и от езичниците, между които те пращам,
17избавляя тебя от народа Иудейского и от язычников, к которым Я теперь посылаю тебя
18да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете [си] и наследство между осветените, чрез вяра в Мене.
18открыть глаза им, чтобы они обратились от тьмы к свету и от власти сатаны к Богу, и верою в Меня получили прощение грехов и жребий с освященными".
19Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение;
19Поэтому, царь Агриппа, я не воспротивился небесному видению,
20но проповядвах първо на [юдеите] в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а [после] и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си.
20но сперва жителям Дамаска и Иерусалима, потом всей земле Иудейской и язычникам проповедывал, чтобы они покаялись и обратились к Богу, делая дела, достойные покаяния.
21По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
21За это схватили меня Иудеи в храме и покушались растерзать.
22Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден та свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
22Но, получив помощь от Бога, я до сего дня стою, свидетельствуя малому и великому, ничего не говоря, кроме того, о чем пророки и Моисей говорили, что это будет,
23[сиреч], че Христос трябваше да пострада, и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на [юдейския] народ и на езичниците.
23то есть что Христос имел пострадать и, восстав первый из мертвых, возвестить свет народу(Иудейскому) и язычникам.
24Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
24Когда он так защищался, Фест громким голосом сказал:безумствуешь ты, Павел! большая ученость доводит тебя до сумасшествия.
25А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.
25Нет, достопочтенный Фест, сказал он, я не безумствую, но говорю слова истины и здравого смысла.
26Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
26Ибо знает об этом царь, перед которым и говорю смело. Я отнюдь не верю, чтобы от него было что-нибудь из сегоскрыто; ибо это не в углу происходило.
27Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.
27Веришь ли, царь Агриппа, пророкам? Знаю, что веришь.
28А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!
28Агриппа сказал Павлу: ты немного не убеждаешь менясделаться Христианином.
29А Павел [рече]: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
29Павел сказал: молил бы я Бога, чтобы мало ли, много ли, не только ты, но и все, слушающие меня сегодня, сделались такими, как я, кроме этих уз.
30Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
30Когда он сказал это, царь и правитель, Вереника и сидевшие с ними встали;
31И като се оттеглиха [настрана], говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
31и, отойдя в сторону, говорили между собою, что этот человек ничего, достойного смерти или уз, не делает.
32А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне, ако не беше се отнесъл до Кесаря.
32И сказал Агриппа Фесту: можно было бы освободить этого человека, если бы он не потребовал суда у кесаря. Посему и решился правитель послать его к кесарю.