¹И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

¹Когда решено было плыть нам в Италию, то отдали Павла и некоторых других узников сотнику Августова полка, именем Юлию.

²И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

²Мы взошли на Адрамитский корабль и отправились, намереваясь плыть около Асийских мест. С нами был Аристарх, Македонянин из Фессалоники.

³На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си, за да му пригодят.

³На другой день пристали к Сидону. Юлий, поступая с Павлом человеколюбиво, позволил ему сходить к друзьям и воспользоваться их усердием.

⁴И оттам, като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

⁴Отправившись оттуда, мы приплыли в Кипр, по причине противных ветров,

⁵И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в ликийския [град] Мира.

⁵и, переплыв море против Киликии и Памфилии, прибыли в Миры Ликийские.

⁶Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и тури ни в него.

⁶Там сотник нашел Александрийский корабль, плывущий вИталию, и посадил нас на него.

⁷И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу [нос] Салмон.

⁷Медленно плавая многие дни и едвапоровнявшись с Книдом, по причине неблагоприятного нам ветра, мы подплыли к Криту при Салмоне.

⁸И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва добри пристанища, близо при което бе град Ласей.

⁸Пробравшись же с трудом мимо него, прибыли к одному месту, называемому Хорошие Пристани, близ которого был город Ласея.

⁹Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът се беше минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

⁹Но как прошло довольно времени, и плавание было уже опасно, потому что и пост уже прошел, то Павел советовал,

¹⁰Господа, виждам, че плуването ще бъде [придружено] с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

¹⁰говоря им: мужи! я вижу, что плавание будет с затруднениями и с большим вредом не только для груза и корабля, но и для нашей жизни.

¹¹Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи.

¹¹Но сотник более доверял кормчему и начальнику корабля, нежели словам Павла.

¹²И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и [там] да презимуват.

¹²А как пристань не была приспособлена к зимовке, то многие давали совет отправиться оттуда, чтобы, если можно, дойти до Финика, пристани Критской, лежащей против юго-западного и северо-западного ветра, и там перезимовать.

¹³И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котвата та плуваха близо покрай Крит.

¹³Подул южный ветер, и они, подумав, что уже получили желаемое, отправились, и поплыли поблизости Крита.

¹⁴Но след малко, спусна се от [острова] бурен вятър, наречен евраквилон,

¹⁴Но скоро поднялся против него ветер бурный, называемый эвроклидон.

¹⁵и когато корабът бе настигнат [от вятъра], и поради него не можеше да устои, оставихме се [на вълните] да ни носят.

¹⁵Корабль схватило так, что он не мог противиться ветру, и мы носились, отдавшись волнам.

¹⁶И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

¹⁶И, набежав на один островок, называемый Клавдой, мы едва могли удержать лодку.

¹⁷и когато я издигнаха, употребяваха[ всякакви] средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

¹⁷Подняв ее, стали употреблять пособия иобвязывать корабль; боясь же, чтобы не сесть на мель, спустили парус и таким образом носились.

¹⁸И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден захванаха да изхвърлят [товара].

¹⁸На другой день, по причине сильного обуревания, началивыбрасывать груз ,

¹⁹И на третия ден те, със своите ръце, изхвърлиха вещите на кораба.

¹⁹а на третий мы своими руками побросали с корабля вещи.

²⁰И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

²⁰Но как многие дни не видно было ни солнца, ни звезди продолжалась немалая буря, то наконец исчезала всякаянадежда к нашему спасению.

²¹А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

²¹И как долго не ели, то Павел, став посреди них, сказал: мужи! надлежало послушаться меня и не отходить от Крита, чем и избежали бы сих затруднений и вреда.

²²Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но [само] корабът;

²²Теперь же убеждаю вас ободриться, потому что ни одна душа из вас не погибнет, а только корабль.

²³защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече:

²³Ибо Ангел Бога, Которому принадлежу я и Которому служу, явился мне в эту ночь

²⁴Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

²⁴и сказал: „не бойся, Павел! тебе должно предстать пред кесаря, и вот, Бог даровал тебе всех плывущих с тобою".

²⁵Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

²⁵Посему ободритесь, мужи, ибо я верю Богу, что будет так, как мне сказано.

²⁶Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

²⁶Нам должно быть выброшенными на какой-нибудь остров.

²⁷А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам натам по Адриатическото [море], около среднощ, корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

²⁷В четырнадцатую ночь, как мы носимы были в Адриатическом море, около полуночи корабельщики стали догадываться, что приближаются к какой-то земле,

²⁸И като измериха дълбочината, намериха, [че е] двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха, [че е] петнадесет разтега.

²⁸и, вымерив глубину, нашли двадцать сажен; потом на небольшом расстоянии, вымерив опять, нашлипятнадцать сажен.

²⁹Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

²⁹Опасаясь, чтобы не попасть на каменистые места, бросили с кормы четыре якоря, и ожидали дня.

³⁰И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

³⁰Когда же корабельщики хотели бежать с корабля испускали на море лодку, делая вид, будто хотят бросить якоря с носа,

³¹Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

³¹Павел сказал сотнику и воинам: если они не останутся на корабле, то вы не можете спастись.

³²Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и оставиха я да се носи [от морето].

³²Тогда воины отсекли веревки у лодки, и она упала.

³³А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

³³Перед наступлением дня Павел уговаривал всех принять пищу, говоря: сегодня четырнадцатый день, как вы, в ожидании, остаетесь без пищи, не вкушая ничего.

³⁴Затуй ви моля да похапнете, защото това ще [помогне] за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

³⁴Потому прошу вас принять пищу: это послужит к сохранению вашей жизни; ибо ни у кого из вас не пропадет волос с головы.

³⁵И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички, та разчупи и почна да яде.

³⁵Сказав это и взяв хлеб, он возблагодарил Бога перед всеми и, разломив, начал есть.

³⁶От това всички се ободриха, та ядоха и те.

³⁶Тогда все ободрились и также приняли пищу.

³⁷И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

³⁷Было же всех нас на корабле двести семьдесят шестьдуш.

³⁸И като се нахраниха облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

³⁸Насытившись же пищею, стали облегчатькорабль, выкидывая пшеницу в море.

³⁹И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с [песъчлив] бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

³⁹Когда настал день, земли не узнавали, а усмотрели только некоторый залив, имеющий отлогий берег, к которому и решились, если можно, пристать с кораблем.

⁴⁰И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

⁴⁰И, подняв якоря, пошли по морю и, развязав рули и подняв малый парус по ветру, держали к берегу.

⁴¹Но изпаднаха на едно място, гдето морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора [на вълните].

⁴¹Попали на косу, и корабль сел на мель. Нос увяз и остался недвижим, а корма разбивалась силою волн.

⁴²И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

⁴²Воины согласились было умертвить узников, чтобы кто-нибудь, выплыв, не убежал.

⁴³Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

⁴³Но сотник, желая спасти Павла, удержал их от сего намерения, и велел умеющим плавать первым броситься и выйти на землю,

⁴⁴и останалите [да се спасяват], кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха на сушата.

⁴⁴прочим же спасаться кому на досках, а кому на чем-нибудь от корабля; и таким образом все спаслись на землю.