¹И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

¹Спасшись же, бывшие с Павлом узнали, что остров называется Мелит.

²А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

²Иноплеменники оказали нам немалое человеколюбие, ибо они, по причине бывшего дождя и холода, разложили огонь и приняли всех нас.

³И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

³Когда же Павел набрал множество хвороста и клал на огонь, тогда ехидна, выйдя от жара, повисла на руке его.

⁴А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

⁴Иноплеменники, когда увидели висящую на руке его змею, говорили друг другу: верно этот человек - убийца, когда его, спасшегося от моря, суд Божий не оставляет жить.

⁵Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

⁵Но он, стряхнув змею в огонь, не потерпел никакого вреда.

⁶А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

⁶Они ожидали было, что у него будет воспаление, или он внезапно упадет мертвым; но, ожидая долго и видя, что не случилось с ним никакой беды, переменили мысли и говорили, что он Бог.

⁷А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

⁷Около того места были поместья начальника острова,именем Публия; он принял нас и три дня дружелюбно угощал.

⁸И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

⁸Отец Публия лежал, страдая горячкою и болью в животе; Павел вошел к нему, помолился и, возложив на него руки свои, исцелил его.

⁹Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

⁹После сего события и прочие на острове, имевшие болезни, приходили и были исцеляемы,

¹⁰които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

¹⁰и оказывали нам много почести и приотъезде снабдили нужным.

¹¹И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

¹¹Через три месяца мы отплыли на Александрийском корабле, называемом Диоскуры, зимовавшем на том острове,

¹²И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

¹²и, приплыв в Сиракузы, пробыли там три дня.

¹³И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

¹³Оттуда отплыв, прибыли в Ригию; и как через день подул южный ветер, прибыли на второй день в Путеол,

¹⁴гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

¹⁴где нашли братьев, и были упрошены пробыть у них семь дней, а потом пошли в Рим.

¹⁵отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

¹⁵Тамошние братья, услышав о нас, вышли нам навстречу до Аппиевой площади и трех гостиниц. Увидев их, Павел возблагодарил Бога и ободрился.

¹⁶А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

¹⁶Когда же пришли мы в Рим, то сотник передал узников военачальнику, а Павлу позволено жить особо с воином, стерегущим его.

¹⁷И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа [ни], или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

¹⁷Через три дня Павел созвал знатнейших из Иудеев и,когда они сошлись, говорил им: мужи братия! не сделав ничего против народа или отеческих обычаев, я в узах из Иерусалима предан в руки Римлян.

¹⁸които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо [достойно] за смърт.

¹⁸Они, судив меня, хотели освободить, потому что нет во мне никакой вины, достойной смерти;

¹⁹Но понеже юдеите се възпротивиха [на това], принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

¹⁹но так как Иудеи противоречили, то я принужден был потребовать суда у кесаря, впрочем не с тем, чтобы обвинить в чем-либо мой народ.

²⁰По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

²⁰По этой причине я и призвал вас, чтобы увидеться и поговорить с вами, ибо за надежду Израилеву обложен я этими узами.

²¹А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

²¹Они же сказали ему: мы ни писем не получали о тебе из Иудеи, ни из приходящих братьев никто не известил о тебе и не сказал чего-либо худого.

²²Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

²²Впрочем желательно нам слышать от тебя, как ты мыслишь; ибо известно нам, что об этом учении везде спорят.

²³И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

²³И, назначив ему день, очень многие пришли к нему в гостиницу; и он от утра до вечера излагал им учение о Царствии Божием, приводя свидетельства и удостоверяя их о Иисусе из закона Моисеева и пророков.

²⁴И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

²⁴Одни убеждались словами его, а другие не верили.

²⁵И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

²⁵Будучи же не согласны между собою, они уходили, когда Павел сказал следующие слова: хорошо Дух Святый сказал отцам нашим через пророка Исаию:

²⁶"Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

²⁶пойди к народу сему и скажи: слухом услышите, и не уразумеете, и очами смотреть будете, и не увидите.

²⁷Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

²⁷Ибо огрубело сердце людей сих, и ушами с трудом слышат, и очи свои сомкнули, да не узрят очами, и не услышат ушами, и не уразумеют сердцем, и не обратятся, чтобы Я исцелил их.

²⁸Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

²⁸Итак да будет вам известно, что спасение Божие послано язычникам: они и услышат.

²⁹[И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].

²⁹Когда он сказал это, Иудеи ушли, много споря между собою.

³⁰А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

³⁰И жил Павел целых два года на своем иждивении и принимал всех, приходивших к нему,

³¹като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

³¹проповедуя Царствие Божие и уча о Господе Иисусе Христе со всяким дерзновением невозбранно.