¹А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¹Некоторый же муж, именем Анания, с женою своею Сапфирою, продав имение,

²и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

²утаил из цены, с ведома и жены своей, а некоторую часть принес и положил к ногам Апостолов.

³А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

³Но Петр сказал: Анания! Для чего ты допустил сатане вложить всердце твое мысль солгать Духу Святому и утаить изцены земли?

⁴Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁴Чем ты владел, не твое ли было, и приобретенное продажею не в твоей ли власти находилось? Для чего ты положил это в сердце твоем? Ты солгал не человекам, а Богу.

⁵И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁵Услышав сии слова, Анания пал бездыханен; и великий страх объял всех, слышавших это.

⁶И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁶И встав, юноши приготовили его к погребению и, вынеся, похоронили.

⁷И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁷Часа через три после сего пришла и жена его, не зная о случившемся.

⁸И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁸Петр же спросил ее: скажи мне, за столько ли продали вы землю? Она сказала: да, застолько.

⁹А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

⁹Но Петр сказал ей: что это согласились вы искусить Духа Господня? вот, входят в двери погребавшие мужа твоего; и тебя вынесут.

¹⁰И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹⁰Вдруг она упала у ног его и испустила дух. И юноши, войдя, нашли ее мертвою и, вынеся, похоронили подле мужа ее.

¹¹И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹¹И великий страх объял всю церковь и всех слышавших это.

¹²И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹²Руками же Апостолов совершались в народе многиезнамения и чудеса; и все единодушно пребывали в притвореСоломоновом.

¹³а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹³Из посторонних же никто не смел пристать к ним, а народ прославлял их.

¹⁴и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁴Верующих же более и более присоединялось к Господу, множество мужчин и женщин,

¹⁵така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁵так что выносили больных на улицы и полагали на постелях и кроватях, дабы хотя тень проходящего Петра осенила кого из них.

¹⁶Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁶Сходились также в Иерусалим многие из окрестных городов, неся больных и нечистыми духами одержимых, которые и исцелялись все.

¹⁷Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁷Первосвященник же и с ним все, принадлежавшие к ересисаддукейской, исполнились зависти,

¹⁸туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁸и наложили руки свои на Апостолов, и заключили их в народную темницу.

¹⁹Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

¹⁹Но Ангел Господень ночью отворил двери темницы и, выведя их, сказал:

²⁰Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²⁰идите и, став в храме, говорите народу все сии слова жизни.

²¹Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].

²¹Они, выслушав, вошли утром в храм и учили. Между тем первосвященник и которые с ним, придя, созвали синедрион и всех старейшин из сынов Израилевых и послали в темницу привести Апостолов .

²²Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²²Но служители, придя, не нашли их в темнице и, возвратившись, донесли,

²³Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²³говоря: темницу мы нашли запертою со всею предосторожностью и стражей стоящими перед дверями; но, отворив, не нашли в ней никого.

²⁴А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.

²⁴Когда услышали эти слова первосвященник, начальник стражи и прочие первосвященники, недоумевали, что бы это значило.

²⁵Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁵Пришел же некто и донес им, говоря: вот, мужи, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ.

²⁶Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁶Тогда начальник стражи пошел со служителями и привел их без принуждения, потому что боялись народа, чтобы не побили их камнями.

²⁷И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁷Приведя же их, поставили в синедрионе; и спросил их первосвященник, говоря:

²⁸Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁸не запретили ли мы вам накрепко учить о имени сем? и вот, вы наполнили Иерусалим учением вашим и хотите навести на нас кровь Того Человека.

²⁹А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

²⁹Петр же и Апостолы в ответ сказали: должно повиноваться больше Богу, нежели человекам.

³⁰Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³⁰Бог отцов наших воскресил Иисуса, Которого вы умертвили, повесив на древе.

³¹Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³¹Его возвысил Бог десницею Своею в Начальника и Спасителя, дабы дать Израилю покаяние и прощение грехов.

³²И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³²Свидетели Ему в сем мы и Дух Святый, Которого Бог дал повинующимся Ему.

³³А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.

³³Слышав это, они разрывались от гнева и умышляли умертвить их.

³⁴Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁴Встав же в синедрионе, некто фарисей, именем Гамалиил, законоучитель, уважаемый всем народом, приказал вывести Апостолов на короткое время,

³⁵и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁵а им сказал: мужи Израильские! подумайте сами с собою о людях сих, что вам с ними делать.

³⁶Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁶Ибо незадолго перед сим явился Февда, выдавая себя за кого-то великого, и к нему пристало около четырехсот человек; но он был убит, и все, которые слушались его, рассеялись и исчезли.

³⁷След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁷После него во время переписи явился Иуда Галилеянин и увлек за собою довольно народа; но он погиб, и все, которые слушались его, рассыпались.

³⁸И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁸И ныне, говорю вам, отстаньте от людей сих и оставьте их; ибо если это предприятие и это дело - от человеков, то оно разрушится,

³⁹но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.

³⁹а если от Бога, то вы не можете разрушить его; берегитесь , чтобы вам не оказаться и богопротивниками.

⁴⁰И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴⁰Они послушались его; и, призвав Апостолов, били их и, запретив им говорить о имени Иисуса, отпустилиих.

⁴¹А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.

⁴¹Они же пошли из синедриона, радуясь, что за имя Господа Иисуса удостоились принять бесчестие.

⁴²И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

⁴²И всякий день в храме и по домам не переставали учить и благовествовать об Иисусе Христе.