1А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
1Некоторый же муж, именем Анания, с женою своею Сапфирою, продав имение,
2и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
2утаил из цены, с ведома и жены своей, а некоторую часть принес и положил к ногам Апостолов.
3А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
3Но Петр сказал: Анания! Для чего ты допустил сатане вложить всердце твое мысль солгать Духу Святому и утаить изцены земли?
4Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
4Чем ты владел, не твое ли было, и приобретенное продажею не в твоей ли власти находилось? Для чего ты положил это в сердце твоем? Ты солгал не человекам, а Богу.
5И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
5Услышав сии слова, Анания пал бездыханен; и великий страх объял всех, слышавших это.
6И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
6И встав, юноши приготовили его к погребению и, вынеся, похоронили.
7И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
7Часа через три после сего пришла и жена его, не зная о случившемся.
8И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
8Петр же спросил ее: скажи мне, за столько ли продали вы землю? Она сказала: да, застолько.
9А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
9Но Петр сказал ей: что это согласились вы искусить Духа Господня? вот, входят в двери погребавшие мужа твоего; и тебя вынесут.
10И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
10Вдруг она упала у ног его и испустила дух. И юноши, войдя, нашли ее мертвою и, вынеся, похоронили подле мужа ее.
11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
11И великий страх объял всю церковь и всех слышавших это.
12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
12Руками же Апостолов совершались в народе многиезнамения и чудеса; и все единодушно пребывали в притвореСоломоновом.
13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
13Из посторонних же никто не смел пристать к ним, а народ прославлял их.
14и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
14Верующих же более и более присоединялось к Господу, множество мужчин и женщин,
15така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
15так что выносили больных на улицы и полагали на постелях и кроватях, дабы хотя тень проходящего Петра осенила кого из них.
16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
16Сходились также в Иерусалим многие из окрестных городов, неся больных и нечистыми духами одержимых, которые и исцелялись все.
17Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
17Первосвященник же и с ним все, принадлежавшие к ересисаддукейской, исполнились зависти,
18туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
18и наложили руки свои на Апостолов, и заключили их в народную темницу.
19Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
19Но Ангел Господень ночью отворил двери темницы и, выведя их, сказал:
20Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
20идите и, став в храме, говорите народу все сии слова жизни.
21Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].
21Они, выслушав, вошли утром в храм и учили. Между тем первосвященник и которые с ним, придя, созвали синедрион и всех старейшин из сынов Израилевых и послали в темницу привести Апостолов .
22Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
22Но служители, придя, не нашли их в темнице и, возвратившись, донесли,
23Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
23говоря: темницу мы нашли запертою со всею предосторожностью и стражей стоящими перед дверями; но, отворив, не нашли в ней никого.
24А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.
24Когда услышали эти слова первосвященник, начальник стражи и прочие первосвященники, недоумевали, что бы это значило.
25Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
25Пришел же некто и донес им, говоря: вот, мужи, которых вы заключили в темницу, стоят в храме и учат народ.
26Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
26Тогда начальник стражи пошел со служителями и привел их без принуждения, потому что боялись народа, чтобы не побили их камнями.
27И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
27Приведя же их, поставили в синедрионе; и спросил их первосвященник, говоря:
28Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
28не запретили ли мы вам накрепко учить о имени сем? и вот, вы наполнили Иерусалим учением вашим и хотите навести на нас кровь Того Человека.
29А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
29Петр же и Апостолы в ответ сказали: должно повиноваться больше Богу, нежели человекам.
30Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
30Бог отцов наших воскресил Иисуса, Которого вы умертвили, повесив на древе.
31Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
31Его возвысил Бог десницею Своею в Начальника и Спасителя, дабы дать Израилю покаяние и прощение грехов.
32И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
32Свидетели Ему в сем мы и Дух Святый, Которого Бог дал повинующимся Ему.
33А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.
33Слышав это, они разрывались от гнева и умышляли умертвить их.
34Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
34Встав же в синедрионе, некто фарисей, именем Гамалиил, законоучитель, уважаемый всем народом, приказал вывести Апостолов на короткое время,
35и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
35а им сказал: мужи Израильские! подумайте сами с собою о людях сих, что вам с ними делать.
36Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
36Ибо незадолго перед сим явился Февда, выдавая себя за кого-то великого, и к нему пристало около четырехсот человек; но он был убит, и все, которые слушались его, рассеялись и исчезли.
37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
37После него во время переписи явился Иуда Галилеянин и увлек за собою довольно народа; но он погиб, и все, которые слушались его, рассыпались.
38И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
38И ныне, говорю вам, отстаньте от людей сих и оставьте их; ибо если это предприятие и это дело - от человеков, то оно разрушится,
39но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.
39а если от Бога, то вы не можете разрушить его; берегитесь , чтобы вам не оказаться и богопротивниками.
40И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
40Они послушались его; и, призвав Апостолов, били их и, запретив им говорить о имени Иисуса, отпустилиих.
41А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.
41Они же пошли из синедриона, радуясь, что за имя Господа Иисуса удостоились принять бесчестие.
42И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
42И всякий день в храме и по домам не переставали учить и благовествовать об Иисусе Христе.