¹В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади.

¹В третий год царствования Иоакима, царя Иудейского, пришелНавуходоносор, царь Вавилонский, к Иерусалиму и осадил его.

²И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоакима и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог.

²И предал Господь в руку его Иоакима, царя Иудейского, и частьсосудов дома Божия, и он отправил их в землю Сеннаар, в дом бога своего,и внес эти сосуды в сокровищницу бога своего.

³И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, [сиреч], от царския род и от благородните,

³И сказал царь Асфеназу, начальнику евнухов своих, чтобы он из сынов Израилевых, из рода царского и княжеского, привел

⁴юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във [всякакво] знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците.

⁴отроков, у которых нет никакого телесного недостатка, красивых видом, и понятливых для всякой науки, и разумеющих науки, и смышленых и годных служить в чертогах царских, и чтобы научил их книгам и языку Халдейскому.

⁵И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на [това време].

⁵И назначил им царь ежедневную пищу с царского стола и вино, котороесам пил, и велел воспитывать их три года, по истечениикоторых они должны были предстать пред царя.

⁶А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария,

⁶Между ними были из сынов Иудиных Даниил, Анания, Мисаил и Азария.

⁷които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.

⁷И переименовал их начальник евнухов – Даниила Валтасаром, АнаниюСедрахом, Мисаила Мисахом и Азарию Авденаго.

⁸Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.

⁸Даниил положил в сердце своем не оскверняться яствами со стола царского и вином, какое пьет царь, и потому просил начальника евнухов о том, чтобы не оскверняться ему.

⁹А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.

⁹Бог даровал Даниилу милость и благорасположение начальника евнухов;

¹⁰И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от [лицата] на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя.

¹⁰и начальник евнухов сказал Даниилу: боюсь я господина моего, царя, который сам назначил вам пищу и питье; если он увидит лица ваши худощавее, нежели у отроков, сверстников ваших, то вы сделаете голову мою виновноюперед царем.

¹¹Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария:

¹¹Тогда сказал Даниил Амелсару, которого начальник евнухов приставил к Даниилу, Анании, Мисаилу и Азарии:

¹²Опитай, моля, слугите си десет дни, [през което време] да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием;

¹²сделай опыт над рабами твоими в течение десяти дней; пусть дают нам в пищу овощи и воду для питья;

¹³после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.

¹³и потом пусть явятся перед тобою лица наши и лица тех отроков, которые питаются царскою пищею, и затем поступай с рабами твоими, как увидишь.

¹⁴И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни.

¹⁴Он послушался их в этом и испытывал их десять дней.

¹⁵И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото [лицата] [на] всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя.

¹⁵По истечении же десяти дней лица их оказались красивее, и теломони были полнее всех тех отроков, которые питались царскими яствами.

¹⁶И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.

¹⁶Тогда Амелсар брал их кушанье и вино для питья и давал им овощи.

¹⁷А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания.

¹⁷И даровал Бог четырем сим отрокам знание и разумение всякой книги и мудрости, а Даниилу еще даровал разуметь и всякие видения и сны.

¹⁸И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора.

¹⁸По окончании тех дней, когда царь приказал представить их, начальник евнухов представил их Навуходоносору.

¹⁹И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя.

¹⁹И царь говорил с ними, и из всех отроков не нашлось подобных Даниилу, Анании, Мисаилу и Азарии, и стали они служить пред царем.

²⁰И във всяко дело, [което изискваше] мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.

²⁰И во всяком деле мудрого уразумения, о чем ни спрашивал их царь, он находил их в десять раз выше всех тайноведцев и волхвов, какие были во всем царстве его.

²¹И Даниил остана до първата година на цар Кира.

²¹И был там Даниил до первого года царя Кира.