¹Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие [покваря] онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

¹Мертвые мухи портят и делают зловонною благовонную масть мироварника: то же делает небольшая глупость уважаемого человека с его мудростью и честью.

²Разумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

²Сердце мудрого – на правую сторону, а сердце глупого – на левую.

³Докато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, [че е] безумен.

³По какой бы дороге ни шел глупый, у него всегда недостает смысла, и всякому он выскажет, что он глуп.

⁴Ако гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

⁴Если гнев начальника вспыхнет на тебя, то не оставляй места твоего;потому что кротость покрывает и большие проступки.

⁵Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -[ и това е], [че]

⁵Есть зло, которое видел я под солнцем, это – как бы погрешность, происходящая от властелина;

⁶Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

⁶невежество поставляется на большой высоте, а богатые сидят низко.

⁷Видях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

⁷Видел я рабов на конях, а князей ходящих, подобно рабам, пешком.

⁸Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

⁸Кто копает яму, тот упадет в нее, и кто разрушает ограду, того ужалит змей.

⁹Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

⁹Кто передвигает камни, тот может надсадить себя, и кто колет дрова,тот может подвергнуться опасности от них.

¹⁰Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

¹⁰Если притупится топор, и если лезвие его не будет отточено, то надобно будет напрягать силы; мудрость умеет это исправить.

¹¹Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

¹¹Если змей ужалит без заговаривания, то не лучше его и злоязычный.

¹²Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

¹²Слова из уст мудрого – благодать, а уста глупого губят егоже:

¹³[Защото] първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

¹³начало слов из уст его – глупость, а конец речи из уст его – безумие.

¹⁴Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

¹⁴Глупый наговорит много, хотя человек не знает, что будет, и кто скажет ему, что будет после него?

¹⁵Труда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

¹⁵Труд глупого утомляет его, потому что не знает даже дороги в город.

¹⁶Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

¹⁶Горе тебе, земля, когда царь твой отрок, и когда князья твои едят рано!

¹⁷Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

¹⁷Благо тебе, земля, когда царь у тебя из благородного рода, и князья твои едят вовремя, для подкрепления, а не для пресыщения!

¹⁸От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

¹⁸От лености обвиснет потолок, и когда опустятся руки, то протечетдом.

¹⁹Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

¹⁹Пиры устраиваются для удовольствия, и вино веселит жизнь; а за все отвечает серебро.

²⁰Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия [нито] в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

²⁰Даже и в мыслях твоих не злословь царя, и в спальной комнате твоей не злословь богатого; потому что птица небесная может перенести слово твое , и крылатая – пересказать речь твою .