¹Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

¹Всему свое время, и время всякой вещи под небом:

²Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

²время рождаться, и время умирать; время насаждать, и время вырывать посаженное;

³Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

³время убивать, и время врачевать; время разрушать, и время строить;

⁴Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

⁴время плакать, и время смеяться; время сетовать, и время плясать;

⁵Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

⁵время разбрасывать камни, и время собирать камни; время обнимать, и время уклоняться от объятий;

⁶Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

⁶время искать, и время терять; время сберегать, ивремя бросать;

⁷Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

⁷время раздирать, и время сшивать; время молчать, и время говорить;

⁸Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

⁸время любить, и время ненавидеть; время войне, и время миру.

⁹Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

⁹Что пользы работающему от того, над чем он трудится?

¹⁰Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

¹⁰Видел я эту заботу, которую дал Бог сынам человеческим, чтобы ониупражнялись в том.

¹¹Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

¹¹Все соделал Он прекрасным в свое время, и вложил мир в сердцеих, хотя человек не может постигнуть дел, которые Бог делает, от начала до конца.

¹²Познах, че няма [друго] по-добро за тях, Освен да се весели [всеки], и да благоденствува през живота си;

¹²Познал я, что нет для них ничего лучшего, как веселиться и делать доброе в жизни своей.

¹³И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

¹³И если какой человек ест и пьет, и видит доброе во всяком труде своем, то это – дар Божий.

¹⁴Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил [това], за да се боят [човеците от] Него.

¹⁴Познал я, что все, что делает Бог, пребывает вовек: к тому нечего прибавлять и от того нечего убавить, – и Бог делает так, чтобы благоговели пред лицем Его.

¹⁵Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

¹⁵Что было, то и теперь есть, и что будет, то уже было, – и Бог воззовет прошедшее.

¹⁶Видях още под слънцето Мястото на съда, [а] там беззаконието, - И мястото на правдата, [а] там неправдата.

¹⁶Еще видел я под солнцем: место суда, а там беззаконие; место правды, а там неправда.

¹⁷Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време [у Него] за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁷И сказал я в сердце своем: „праведного и нечестивого будет судить Бог; потому что время для всякой вещи и суд над всяким делом там".

¹⁸Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са [като] животни.

¹⁸Сказал я в сердце своем о сынах человеческих, чтобы испытал их Бог,и чтобы они видели, что они сами по себе животные;

¹⁹Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

¹⁹потому что участь сынов человеческих и участь животных – участь одна: как те умирают, так умирают и эти, и одно дыхание у всех, и нет у человека преимущества перед скотом,потому что все – суета!

²⁰Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²⁰Все идет в одно место: все произошло из праха и все возвратится в прах.

²¹Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²¹Кто знает: дух сынов человеческих восходит ли вверх, и дух животных сходит ли вниз, в землю?

²²Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне [надире] за да види Онова, което ще бъде подир него?

²²Итак увидел я, что нет ничего лучше, как наслаждаться человеку делами своими: потомучто это – доля его; ибо кто приведет его посмотреть на то, что будет после него?