¹Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

¹Сказал я в сердце моем: „дай, испытаю я тебя весельем, и насладись добром"; но и это – суета!

²Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

²О смехе сказал я: „глупость!", а о веселье: „что оно делает?"

³Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

³Вздумал я в сердце моем услаждать вином тело мое и, между тем, как сердце мое руководилось мудростью, придержаться и глупости, доколе не увижу, чтохорошо для сынов человеческих, что должны были бы они делать под небом в немногие днижизни своей.

⁴Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

⁴Я предпринял большие дела: построил себе домы, посадил себе виноградники,

⁵Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

⁵устроил себе сады и рощи и насадил в них всякие плодовитые дерева;

⁶Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

⁶сделал себе водоемы для орошения из них рощей, произращающих деревья;

⁷Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

⁷приобрел себе слуг и служанок, и домочадцы были у меня; также крупного и мелкого скота было у меня больше, нежели у всех, бывших прежде меня в Иерусалиме;

⁸Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

⁸собрал себе серебра и золота и драгоценностей от царей и областей; завел у себя певцов и певиц и услаждения сынов человеческих – разные музыкальные орудия.

⁹Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

⁹И сделался я великим и богатым больше всех, бывших прежде меня в Иерусалиме; и мудрость моя пребыла со мною.

¹⁰И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

¹⁰Чего бы глаза мои ни пожелали, я не отказывал им, не возбранял сердцу моему никакого веселья, потому что сердце мое радовалось во всех трудах моих, и это было моею долею от всех трудов моих.

¹¹Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

¹¹И оглянулся я на все дела мои, которые сделали руки мои, и на труд, которым трудился я, делая их : и вот, все – суета и томление духа, и нет от них пользы подсолнцем!

¹²И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що [може да стори] човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?

¹²И обратился я, чтобы взглянуть на мудрость и безумие и глупость: ибо что можетсделать человек после царя сверх того , что уже сделано?

¹³Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

¹³И увидел я, что преимущество мудрости перед глупостью такое же, как преимущество света перед тьмою:

¹⁴На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

¹⁴у мудрого глаза его – в голове его, а глупый ходит во тьме; но узнал я, что одна участь постигает их всех.

¹⁵Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

¹⁵И сказал я в сердце моем: „и меня постигнет та же участь, как и глупого: к чему же ясделался очень мудрым?" И сказал я в сердце моем, что иэто – суета;

¹⁶Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

¹⁶потому что мудрого не будут помнить вечно, как и глупого; в грядущие дни все будет забыто, и увы! мудрый умирает наравне с глупым.

¹⁷Затова намразих живота, Защото тежки ми [се видяха] делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁷И возненавидел я жизнь, потому что противны стали мне дела, которые делаются подсолнцем; ибо все – суета и томление духа!

¹⁸Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

¹⁸И возненавидел я весь труд мой, которым трудился под солнцем, потому что должен оставить его человеку, который будет после меня.

¹⁹И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

¹⁹И кто знает: мудрый ли будет он, или глупый? А он будет распоряжаться всем трудом моим, которым я трудился и которым показал себя мудрым под солнцем. И это – суета!

²⁰Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

²⁰И обратился я, чтобы внушить сердцу моему отречьсяот всего труда, которым я трудился под солнцем,

²¹Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави[ всичко] за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.

²¹потому что иной человек трудится мудро, с знанием и успехом, и должен отдать всечеловеку, не трудившемуся в том, как бы часть его. И это – суета и зло великое!

²²Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?

²²Ибо что будет иметь человек от всего труда своего и заботы сердца своего, что трудится он под солнцем?

²³Понеже всичките му дни са [само] печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

²³Потому что все дни его – скорби, и его труды – беспокойство; даже и ночью сердце его не знает покоя. И это – суета!

²⁴Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

²⁴Не во власти человека и то благо, чтобы есть и пить и услаждать душу свою от труда своего. Я увидел, что и это – от руки Божией;

²⁵Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

²⁵потому что кто может есть и кто может наслаждаться без Него?

²⁶Понеже [Бог] дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде [всичко] на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

²⁶Ибо человеку, который добр пред лицем Его, Он дает мудрость и знание и радость; а грешнику дает заботу собирать икопить, чтобы после отдать доброму пред лицем Божиим. И это – суета и томление духа!