¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

¹Слова Екклесиаста, сына Давидова, царя в Иерусалиме.

²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

²Суета сует, сказал Екклесиаст, суета сует, – все суета!

³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

³Что пользы человеку от всех трудов его, которыми трудится он под солнцем?

⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁴Род проходит, и род приходит, а земля пребывает во веки.

⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁵Восходит солнце, и заходит солнце, и спешит к месту своему, где оно восходит.

⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁶Идет ветер к югу, и переходит к северу, кружится, кружится на ходу своем, и возвращается ветер на круги свои.

⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁷Все реки текут в море, но море не переполняется: к тому месту, откуда реки текут, они возвращаются, чтобы опять течь.

⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁸Все вещи – в труде: не может человек пересказать всего; не насытится око зрением, не наполнится ухо слушанием.

⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

⁹Что было, то и будет; и что делалось, то и будет делаться, и нет ничегонового под солнцем.

¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹⁰Бывает нечто, о чем говорят: „смотри, вот это новое"; но это было уже в веках, бывших прежде нас.

¹¹Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.

¹¹Нет памяти о прежнем; да и о том, что будет, не останется памяти у тех, которые будут после.

¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹²Я, Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме;

¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹³и предал я сердце мое тому, чтобы исследовать и испытать мудростью все, что делается под небом: это тяжелое занятие дал Бог сынамчеловеческим, чтобы они упражнялись в нем.

¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁴Видел я все дела, какие делаются под солнцем, и вот, все – суета и томление духа!

¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁵Кривое не может сделаться прямым, и чего нет, того нельзя считать.

¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁶Говорил я с сердцем моим так: вот, я возвеличился и приобрел мудрости больше всех, которые были прежде меня над Иерусалимом, и сердце мое видело много мудрости и знания.

¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁷И предал я сердце мое тому, чтобы познать мудрость и познать безумие и глупость: узнал, что и это – томление духа;

¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

¹⁸потому что во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь.