¹Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -

¹Слова Лемуила царя. Наставление, которое преподала ему мать его:

²Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?

²что, сын мой? что, сын чрева моего? что, сын обетов моих?

³Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.

³Не отдавай женщинам сил твоих, ни путей твоих губительницам царей.

⁴Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете [да кажат:] Где е спиртното питие?

⁴Не царям, Лемуил, не царям пить вино, и не князьям – сикеру,

⁵Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.

⁵чтобы, напившись, они не забыли закона и не превратили суда всех угнетаемых.

⁶Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.

⁶Дайте сикеру погибающему и вино огорченному душею;

⁷За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.

⁷пусть он выпьет и забудет бедность свою и не вспомнит больше о своем страдании.

⁸Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;

⁸Открывай уста твои за безгласного и для защиты всех сирот.

⁹Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.

⁹Открывай уста твои для правосудия и для дела бедного и нищего.

¹⁰Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

¹⁰Кто найдет добродетельную жену? цена ее выше жемчугов;

¹¹Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.

¹¹уверено в ней сердце мужа ее, и он не останется без прибытка;

¹²Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.

¹²она воздает ему добром, а не злом, во все дни жизни своей.

¹³Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.

¹³Добывает шерсть и лен, и с охотою работает своими руками.

¹⁴Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.

¹⁴Она, как купеческие корабли, издалека добывает хлеб свой.

¹⁵При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.

¹⁵Она встает еще ночью и раздает пищу в доме своем и урочное служанкам своим.

¹⁶Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.

¹⁶Задумает она о поле, и приобретает его; от плодов рук своих насаждает виноградник.

¹⁷Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.

¹⁷Препоясывает силою чресла свои и укрепляет мышцы свои.

¹⁸Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.

¹⁸Она чувствует, что занятие ее хорошо, и – светильник ее не гаснет и ночью.

¹⁹Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.

¹⁹Протягивает руки свои к прялке, и персты ее берутся за веретено.

²⁰Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.

²⁰Длань свою она открывает бедному, и руку свою подает нуждающемуся.

²¹Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.

²¹Не боится стужи для семьи своей, потому что вся семья ее одета в двойные одежды.

²²Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.

²²Она делает себе ковры; виссон и пурпур – одежда ее.

²³Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.

²³Муж ее известен у ворот, когда сидит со старейшинами земли.

²⁴Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};

²⁴Она делает покрывала и продает, и поясы доставляет купцам Финикийским.

²⁵Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.

²⁵Крепость и красота – одежда ее, и весело смотритона на будущее.

²⁶Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.

²⁶Уста свои открывает с мудростью, и кроткое наставление на языке ее.

²⁷Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.

²⁷Она наблюдает за хозяйством в доме своем и не ест хлеба праздности.

²⁸Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, [казвайки]:

²⁸Встают дети и ублажают ее, – муж, и хвалит ее:

²⁹Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.

²⁹„много было жен добродетельных, но ты превзошла всех их".

³⁰Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

³⁰Миловидность обманчива и красота суетна; но жена, боящаяся Господа, достойна хвалы.

³¹Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.

³¹Дайте ей от плода рук ее, и да прославят ее у ворот дела ее!