¹Думите на Якеевия син Агур, Массовия [цар, Които] той изговори: - Изморих се, о Боже, изморих се, о Боже, Изнурих се;

¹Слова Агура, сына Иакеева. Вдохновенные изречения, которые сказал этот человек Ифиилу, Ифиилу и Укалу:

²Защото съм по-скотски от кой да бил човек, И нямам човешки разум;

²подлинно, я более невежда, нежели кто-либо из людей, и разума человеческого нет у меня,

³[Понеже] не научих мъдрост, Нито имам знание за Всесветия.

³и не научился я мудрости, и познания святых не имею.

⁴Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? [Кажи], ако го знаеш!

⁴Кто восходил на небо и нисходил? кто собрал ветер в пригоршни свои? кто завязал воду в одежду? кто поставил все пределы земли? какое имя ему? и какое имя сыну его? знаешь ли?

⁵Всяко слово Божие е опитано; Той е щит на тия, които уповават на Него.

⁵Всякое слово Бога чисто; Он – щит уповающим на Него.

⁶Не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се укажеш лъжец.

⁶Не прибавляй к словам Его, чтобы Он не обличил тебя, и ты не оказалсялжецом.

⁷Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

⁷Двух вещей я прошу у Тебя, не откажи мне, прежде нежели я умру:

⁸Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; Храни ме с хляба, който ми се пада;

⁸суету и ложь удали от меня, нищеты и богатства не давай мне, питай меня насущным хлебом,

⁹Да не би да се преситя, и се отрека [от Тебе] и [да] кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И [да] употребя скверно името на моя Бог.

⁹дабы, пресытившись, я не отрекся Тебя и не сказал: „кто Господь?" и чтобы, обеднев, не стал красть и употреблять имя Бога моего всуе.

¹⁰Не одумвай слуга пред господаря му, Да не би да те закълне и ти да се намериш виновен.

¹⁰Не злословь раба пред господином его, чтобы он не проклял тебя, и ты не остался виноватым.

¹¹Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си.

¹¹Есть род, который проклинает отца своего и не благословляет матери своей.

¹²Има поколение, което е чисто пред своите си очи, Обаче не е измито от нечистотата си.

¹²Есть род, который чист в глазах своих, тогда как не омыт от нечистот своих.

¹³Има поколение - колко високо са очите им И [колко] са надигнати клепачите им!

¹³Есть род – о, как высокомерны глаза его, и как подняты ресницы его!

¹⁴Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, За да изпояжда от земята сиромасите, И немотните сред човеците.

¹⁴Есть род, у которого зубы – мечи, и челюсти – ножи, чтобы пожирать бедных на земле и нищих между людьми.

¹⁵Пиявицата има две дъщери, [които викат]: Дай, дай! Три неща има, които са ненаситни, - Дори четири, които не казват: Стига! -

¹⁵У ненасытимости две дочери: „давай, давай!" Вот три ненасытимых, и четыре, которые не скажут: „довольно!"

¹⁶Адът и неплодната утроба, Земята, която не се насища с вода, И огънят, който не казва: Стига;

¹⁶Преисподняя и утроба бесплодная, земля, которая не насыщается водою, и огонь, который не говорит: „довольно!"

¹⁷Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си, Гарвани от долината ще го изкълват, И орлови пилци ще го изядат.

¹⁷Глаз, насмехающийся над отцом и пренебрегающий покорностью к матери,выклюют вороны дольные, и сожрут птенцы орлиные!

¹⁸Три неща има, които са непостижими за мене, - Дори четири, които не разбирам:

¹⁸Три вещи непостижимы для меня, и четырех я не понимаю:

¹⁹Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канара, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

¹⁹пути орла на небе, пути змея на скале, пути корабля среди моря и пути мужчины к девице.

²⁰Такъв е пътят и на жена прелюбодейка - Яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие.

²⁰Таков путь и жены прелюбодейной; поела и обтерла рот свой, и говорит: „я ничего худого не сделала".

²¹Поради три неща се тресе земята, Да! поради четири тя не може да търпи:

²¹От трех трясется земля, четырех она не может носить:

²²Поради слуга, когато стане цар, И безумен, когато се насити с хляб;

²²раба, когда он делается царем; глупого, когда он досыта ест хлеб;

²³Поради омразна жена, когато се омъжи, И слугиня, която измества господарката си.

²³позорную женщину, когда она выходит замуж, и служанку, когда она занимает место госпожи своей.

²⁴Четири неща има на земята, които са малки, Но са извънредно мъдри:

²⁴Вот четыре малых на земле, но они мудрее мудрых:

²⁵Мравките, [които] не са силни люде, Но лете приготвят храната си;

²⁵муравьи – народ не сильный, но летом заготовляют пищу свою;

²⁶Кролиците, [които] са слаби люде, Но поставят жилищата си на канара;

²⁶горные мыши – народ слабый, но ставят домы свои наскале;

²⁷Скакалците, [които] нямат цар, Но излизат всички по дружини;

²⁷у саранчи нет царя, но выступает вся она стройно;

²⁸И гущерът, [който] можеш да хванеш в ръка, Но пак се намира в царските палати.

²⁸паук лапками цепляется, но бывает в царских чертогах.

²⁹Три неща има, които вървят величаво, Дори четири, които ходят благородно:

²⁹Вот трое имеют стройную походку, и четверо стройно выступают:

³⁰Лъвът, който е най-силен от животните, И не се връща надире пред никого;

³⁰лев, силач между зверями, не посторонится ни перед кем;

³¹Стегнатият през корем [кон]; козелът; И царят, против когото не може да се въстава.

³¹конь и козел, и царь среди народа своего.

³²Ако си постъпил безумно, като си се надигнал, Или ако си намислил зло, [тури] ръка на устата си.

³²Если ты в заносчивости своей сделал глупость и помыслил злое, то положи руку на уста;

³³Защото [както], като се бие мляко, изважда се масло, И като се блъска нос, изважда се кръв, Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

³³потому что, как сбивание молока производит масло, толчок в нос производит кровь, так и возбуждение гнева производит ссору.