¹В тридесетата година, четвъртия [месец], на петия [ден] от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

¹И было в тридцатый год, в четвертый месяц , в пятый день месяца, когда я находился среди переселенцев при реке Ховаре, отверзлись небеса, и я видел виденияБожии.

²На петия [ден] от месеца в тая година, [която бе] петата от пленяването на цар Иоахина,

²В пятый день месяца(это был пятый год от пленения царя Иоакима),

³Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

³было слово Господне к Иезекиилю, сыну Вузия, священнику, в земле Халдейской, при реке Ховаре; и была на нем там рука Господня.

⁴Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него [се виждаше] нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁴И я видел, и вот, бурный ветер шел от севера, великое облако и клубящийся огонь, и сияние вокруг него,

⁵Отсред него [се виждаше] и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁵а из средины его как бы свет пламени из средины огня; и из средины его видно было подобие четырех животных, – и таков был вид их: облик их был, как у человека;

⁶Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁶и у каждого четыре лица, и у каждого из них четыре крыла;

⁷Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁷а ноги их – ноги прямые, и ступни ног их – как ступня ноги у тельца, и сверкали, как блестящая медь.

⁸И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха [така]:

⁸И руки человеческие были под крыльями их, на четырех сторонах их;

⁹крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

⁹и лица у них и крылья у них – у всех четырех; крылья их соприкасались одно к другому; во время шествия своего они не оборачивались, а шли каждое по направлению лица своего.

¹⁰А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹⁰Подобие лиц их – лице человека и лице льва с правой стороны у всех их четырех; а с левой стороны лице тельца у всех четырехи лице орла у всех четырех.

¹¹И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две [крила] на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹¹И лица их и крылья их сверху были разделены, но укаждого два крыла соприкасались одно к другому, а два покрывали тела их.

¹²И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, [там] вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹²И шли они, каждое в ту сторону, которая пред лицем его; куда дух хотел идти, туда и шли; во время шествия своего не оборачивались.

¹³А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹³И вид этих животных был как вид горящих углей, как вид лампад; огонь ходил между животными, и сияние от огня и молния исходила из огня.

¹⁴И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁴И животные быстро двигались туда исюда, как сверкает молния.

¹⁵А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁵И смотрел я на животных, и вот, на земле подле этих животных по одному колесу перед четырьмя лицами их.

¹⁶Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁶Вид колес и устроение их – как вид топаза, и подобие у всех четырех одно; и по виду их и по устроению их казалось, будто колесо находилось в колесе.

¹⁷Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁷Когда они шли, шли на четыре свои стороны; во время шествия необорачивались.

¹⁸А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁸А ободья их – высоки и страшны были они; ободья их у всех четырех вокруг полны былиглаз.

¹⁹И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

¹⁹И когда шли животные, шли и колеса подле них ; а когда животные поднимались от земли, тогда поднимались и колеса.

²⁰Гдето имаше да иде духът, [там] вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества [беше и] в колелата [му].

²⁰Куда дух хотел идти, туда шли и они; куда бы ни пошел дух, и колеса поднимались наравне с ними, ибо дух животных был в колесах.

²¹Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и] в колелата му.

²¹Когда шли те, шли и они; и когда те стояли, стояли и они; и когдате поднимались от земли, тогда наравне с ними поднимались и колеса, ибо дух животных был в колесах.

²²А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²²Над головами животных было подобие свода, как вид изумительного кристалла, простертого сверху над головами их.

²³А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко [същество] имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²³А под сводом простирались крылья их прямо одно к другому, и у каждого были два крыла,которые покрывали их, у каждого два крыла покрывали тела их.

²⁴И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁴И когда они шли, я слышал шум крыльев их, как бы шум многих вод, как бы глас Всемогущего, сильный шум, как бы шум в воинском стане; а когда они останавливались, опускали крылья свои.

²⁵И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁵И голос был со свода, который над головами их; когда они останавливались, тогда опускали крылья свои.

²⁶И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек [седящ] на него на високо.

²⁶А над сводом, который над головами их, было подобие престола по виду как бы из камня сапфира; а над подобием престола было как бы подобие человека вверху на нем.

²⁷И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁷И видел я как бы пылающий металл, как бы вид огня внутри него вокруг; от вида чресл его и выше и от вида чресл его и ниже я видел как бы некий огонь, и сияние было вокруг него.

²⁸Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.

²⁸В каком виде бывает радуга на облаках во время дождя, такой вид имело это сияниекругом.