¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

¹Вспомни, Господи, что над нами совершилось; призри и посмотри на поругание наше.

²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

²Наследие наше перешло к чужим, домы наши - к иноплеменным;

³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

³мы сделались сиротами, без отца; матери наши – как вдовы.

⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

⁴Воду свою пьем за серебро, дрова наши достаютсянам за деньги.

⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

⁵Нас погоняют в шею, мы работаем, и не имеем отдыха.

⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

⁶Протягиваем руку к Египтянам, к Ассириянам, чтобы насытиться хлебом.

⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

⁷Отцы наши грешили: их уже нет, а мы несем наказание за беззакония их.

⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

⁸Рабы господствуют над нами, и некому избавить от руки их.

⁹Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

⁹С опасностью жизни от меча, в пустыне достаем хлеб себе.

¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

¹⁰Кожа наша почернела, как печь, от жгучего голода.

¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

¹¹Жен бесчестят на Сионе, девиц – в городах Иудейских.

¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

¹²Князья повешены руками их, лица старцев не уважены.

¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

¹³Юношей берут к жерновам, и отроки падают под ношами дров.

¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

¹⁴Старцы уже не сидят у ворот; юноши не поют.

¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

¹⁵Прекратилась радость сердца нашего; хороводы наши обратились в сетование.

¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

¹⁶Упал венец с головы нашей; горе нам, что мы согрешили!

¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¹⁷От сего-то изнывает сердце наше; от сего померкли глаза наши.

¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

¹⁸От того, что опустела гора Сион, лисицы ходят по ней.

¹⁹Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

¹⁹Ты, Господи, пребываешь во веки; престол Твой – в род и род.

²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

²⁰Для чего совсем забываешь нас, оставляешь нас на долгое время?

²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

²¹Обрати нас к Тебе, Господи, и мы обратимся; обнови дни наши, какдревле.

²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

²²Неужели Ты совсем отверг нас, прогневался на нас безмерно?