¹Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

¹Как потускло золото, изменилось золото наилучшее! камни святилища раскиданы по всем перекресткам.

²Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

²Сыны Сиона драгоценные, равноценные чистейшему золоту, как они сравнены с глиняною посудою, изделием рук горшечника!

³Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; [А] дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

³И чудовища подают сосцы и кормят своих детенышей, а дщерь народа моего стала жестока подобно страусам в пустыне.

⁴[Защото] езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

⁴Язык грудного младенца прилипает к гортани его от жажды; дети просят хлеба, и никто не подает им.

⁵Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.

⁵Евшие сладкое истаевают на улицах; воспитанные на багрянице жмутся к навозу.

⁶Защото [наказанието] [за] беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от [наказанието за] греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали [човешки] ръце.

⁶Наказание нечестия дщери народа моего превышает казнь за грехи Содома: тот низринут мгновенно, и руки человеческие не касались его.

⁷Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

⁷Князья ее были в ней чище снега, белее молока; они были телом краше коралла, вид их был, как сапфир;

⁸[А сега] лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

⁸а теперь темнее всего черного лице их; не узнают их на улицах; кожа их прилипла к костям их, стала суха, как дерево.

⁹По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

⁹Умерщвляемые мечом счастливее умерщвляемых голодом, потому что сии истаевают, поражаемые недостатком плодов полевых.

¹⁰Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

¹⁰Руки мягкосердых женщин варили детей своих, чтобы они были для них пищею во время гибели дщери народа моего.

¹¹Господ извърши [възнамереното от Него] [в] яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

¹¹Совершил Господь гнев Свой, излил ярость гнева Своего и зажег на Сионе огонь, который пожрал основания его.

¹²Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

¹²Не верили цари земли и все живущие во вселенной, чтобы враг инеприятель вошел во врата Иерусалима.

¹³[А това стана] поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

¹³Все это – за грехи лжепророков его, за беззакония священников его, которые среди него проливали кровь праведников;

¹⁴Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

¹⁴бродили как слепые по улицам, осквернялись кровью, так что невозможно было прикоснуться к одеждам их.

¹⁵Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте [до нас]; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече [с нас].

¹⁵„Сторонитесь! нечистый!" кричали им; „сторонитесь, сторонитесь, не прикасайтесь"; и они уходили в смущении; а между народом говорили: „их более не будет!

¹⁶Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

¹⁶лице Господне рассеет их; Он уже не призрит на них", потому чтоони лица священников не уважают, старцев не милуют.

¹⁷И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

¹⁷Наши глаза истомлены в напрасном ожидании помощи; со сторожевой башни нашей мы ожидали народ, который не мог спасти нас.

¹⁸Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

¹⁸А они подстерегали шаги наши, чтобы мы не могли ходить по улицам нашим; приблизился конец наш, дни наши исполнились; пришел конец наш.

¹⁹Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

¹⁹Преследовавшие нас были быстрее орлов небесных; гонялись за нами по горам, ставили засаду для нас в пустыне.

²⁰Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

²⁰Дыхание жизни нашей, помазанник Господень пойман в ямы их, тот, о котором мы говорили: „под тенью его будем жить среди народов".

²¹Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! [Обаче] и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.

²¹Радуйся и веселись, дочь Едома, обитательница земли Уц! И до тебя дойдет чаша; напьешься допьяна и обнажишься.

²²Свърши се [наказанието за] беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.

²²Дщерь Сиона! наказание за беззаконие твое кончилось; Он не будет более изгонять тебя; но твое беззаконие, дочь Едома, Он посетит и обнаружит грехи твои.