¹Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

¹Я человек, испытавший горе от жезла гнева Его.

²Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

²Он повел меня и ввел во тьму, а не во свет.

³Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

³Так, Он обратился на меня и весь день обращает руку Свою;

⁴Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

⁴измождил плоть мою и кожу мою, сокрушил кости мои;

⁵Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.

⁵огородил меня и обложил горечью и тяготою;

⁶Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

⁶посадил меня в темное место, как давно умерших;

⁷Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

⁷окружил меня стеною, чтобы я не вышел, отяготил оковы мои,

⁸Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

⁸и когда я взывал и вопиял, задерживал молитву мою;

⁹Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

⁹каменьями преградил дороги мои, извратил стези мои.

¹⁰Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

¹⁰Он стал для меня как бы медведь в засаде, как бы лев в скрытном месте;

¹¹Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

¹¹извратил пути мои и растерзал меня, привел меня в ничто;

¹²Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

¹²натянул лук Свой и поставил меня как бы целью для стрел;

¹³Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

¹³послал в почки мои стрелы из колчана Своего.

¹⁴Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

¹⁴Я стал посмешищем для всего народа моего, вседневною песнью их.

¹⁵Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

¹⁵Он пресытил меня горечью, напоил меня полынью.

¹⁶При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

¹⁶Сокрушил камнями зубы мои, покрыл меня пеплом.

¹⁷Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

¹⁷И удалился мир от души моей; я забыл о благоденствии,

¹⁸И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.

¹⁸и сказал я: погибла сила моя и надежда моя на Господа.

¹⁹Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

¹⁹Помысли о моем страдании и бедствии моем, о полыни и желчи.

²⁰Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²⁰Твердо помнит это душа моя и падает во мне.

²¹[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:

²¹Вот что я отвечаю сердцу моему и потому уповаю:

²²Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

²²по милости Господа мы не исчезли, ибо милосердие Его не истощилось.

²³Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²³Оно обновляется каждое утро; велика верность Твоя!

²⁴Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁴Господь часть моя, говорит душа моя, итак буду надеяться на Него.

²⁵Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁵Благ Господь к надеющимся на Него, к душе, ищущей Его.

²⁶Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

²⁶Благо тому, кто терпеливо ожидает спасения от Господа.

²⁷Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

²⁷Благо человеку, когда он несет иго в юности своей;

²⁸Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.

²⁸сидит уединенно и молчит, ибо Он наложил его на него;

²⁹Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

²⁹полагает уста свои в прах, помышляя : „может быть, еще есть надежда";

³⁰Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

³⁰подставляет ланиту свою биющему его, пресыщается поношением,

³¹Защото Господ не отхвърля до века.

³¹ибо не навек оставляет Господь.

³²Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

³²Но послал горе, и помилует по великой благости Своей.

³³Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.

³³Ибо Он не по изволению сердца Своего наказывает и огорчает сынов человеческих.

³⁴Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

³⁴Но, когда попирают ногами своими всех узников земли,

³⁵Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

³⁵когда неправедно судят человека пред лицем Всевышнего,

³⁶Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

³⁶когда притесняют человека в деле его: разве не видит Господь?

³⁷Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

³⁷Кто это говорит: „и то бывает, чему Господь не повелел быть"?

³⁸Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

³⁸Не от уст ли Всевышнего происходит бедствие и благополучие?

³⁹Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

³⁹Зачем сетует человек живущий? всякий сетуй на грехи свои.

⁴⁰Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

⁴⁰Испытаем и исследуем пути свои, и обратимся к Господу.

⁴¹Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:

⁴¹Вознесем сердце наше и руки к Богу, сущему на небесах:

⁴²Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

⁴²мы отпали и упорствовали; Ты не пощадил.

⁴³Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

⁴³Ты покрыл Себя гневом и преследовал нас, умерщвлял, не щадил;

⁴⁴Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

⁴⁴Ты закрыл Себя облаком, чтобы не доходила молитва наша;

⁴⁵Направил си ни като помия и смет всред племената.

⁴⁵сором и мерзостью Ты сделал нас среди народов.

⁴⁶Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

⁴⁶Разинули на нас пасть свою все враги наши.

⁴⁷Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

⁴⁷Ужас и яма, опустошение и разорение – доля наша.

⁴⁸Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

⁴⁸Потоки вод изливает око мое о гибели дщери народа моего.

⁴⁹Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.

⁴⁹Око мое изливается и не перестает, ибо нет облегчения,

⁵⁰Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

⁵⁰доколе не призрит и не увидит Господь с небес.

⁵¹Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

⁵¹Око мое опечаливает душу мою ради всех дщерей моего города.

⁵²Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

⁵²Всячески усиливались уловить меня, как птичку, враги мои, без всякой причины;

⁵³Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

⁵³повергли жизнь мою в яму и закидали меня камнями.

⁵⁴Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

⁵⁴Воды поднялись до головы моей; я сказал: „погиб я".

⁵⁵Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

⁵⁵Я призывал имя Твое, Господи, из ямы глубокой.

⁵⁶Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

⁵⁶Ты слышал голос мой; не закрой уха Твоего от воздыхания моего, от вопля моего.

⁵⁷Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

⁵⁷Ты приближался, когда я взывал к Тебе, и говорил: „не бойся".

⁵⁸Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

⁵⁸Ты защищал, Господи, дело души моей; искуплял жизнь мою.

⁵⁹Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

⁵⁹Ты видишь, Господи, обиду мою; рассуди дело мое.

⁶⁰Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

⁶⁰Ты видишь всю мстительность их, все замыслы их против меня.

⁶¹Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,

⁶¹Ты слышишь, Господи, ругательство их, все замыслы их против меня,

⁶²Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.

⁶²речи восстающих на меня и их ухищрения против меня всякий день.

⁶³Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

⁶³Воззри, сидят ли они, встают ли, я для них – песнь.

⁶⁴Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

⁶⁴Воздай им, Господи, по делам рук их;

⁶⁵Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

⁶⁵пошли им помрачение сердца и проклятие Твое на них;

⁶⁶Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.

⁶⁶преследуй их, Господи, гневом, и истреби их из поднебесной.