¹После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

¹И видел я, и вот на своде, который над главами Херувимов, как бы камень сапфир, как бы нечто, похожее на престол, видимо было над ними.

²И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите [колела] под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

²И говорил Он человеку, одетому в льняную одежду, и сказал: войди между колесами под Херувимов и возьми полные пригоршни горящих угольев между Херувимами, и брось на город; и он вошел в моих глазах.

³А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

³Херувимы же стояли по правую сторону дома, когда вошел тот человек, и облако наполняло внутренний двор.

⁴И Господната слава се издигна от херувимите [та застана] над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁴И поднялась слава Господня с Херувима к порогу дома, и дом наполнился облаком, и двор наполнился сиянием славы Господа.

⁵И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁵И шум от крыльев Херувимов слышен был даже на внешнем дворе, как бы глас Бога Всемогущего, когда Он говорит.

⁶И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите [колела], изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁶И когда Он дал повеление человеку, одетому в льняную одежду, сказав: „возьми огня между колесами, между Херувимами", и когда он вошел и стал у колеса, –

⁷И [един] херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе [от него] и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁷тогда из среды Херувимов один Херувим простер руку свою к огню, который между Херувимами, и взял и дал в пригоршни одетому в льняную одежду. Он взял и вышел.

⁸А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁸И видно было у Херувимов подобие рук человеческих под крыльями их.

⁹И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

⁹И видел я: и вот четыре колеса подле Херувимов, по одному колесу подлекаждого Херувима, и колеса по виду как бы из камня топаза.

¹⁰А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹⁰И по виду все четыре сходны, как будто бы колесо находилось в колесе.

¹¹Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и [другите] без да се обръщат като вървяха.

¹¹Когда шли они, то шли на четыре свои стороны; во время шествия своегоне оборачивались, но к тому месту, куда обращена была голова, и они туда шли; во время шествия своего не оборачивались.

¹²А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, [то ест], колелата на четирите [живи същества], бяха пълни с очи от всяка страна.

¹²И все тело их, и спина их, и руки их, и крылья их, и колеса кругом были полны очей, все четыре колеса их.

¹³А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи [колела].

¹³К колесам сим, как я слышал, сказано было: „галгал".

¹⁴Всяко [от живите същества] имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁴И у каждого из животных четыре лица: первое лице – лице херувимово, второе лице – лице человеческое, третье лице львиное и четвертое лице орлиное.

¹⁵И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁵Херувимы поднялись. Это были те же животные, которых видел я при реке Ховаре.

¹⁶И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁶И когда шли Херувимы, тогда шли подле них и колеса; и когда Херувимы поднимали крылья свои, чтобы подняться от земли, и колеса не отделялись, но были при них.

¹⁷Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и в тях].

¹⁷Когда те стояли, стояли и они; когда те поднимались, поднимались иони; ибо в них был дух животных.

¹⁸Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁸И отошла слава Господня от порога дома и стала над Херувимами.

¹⁹Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

¹⁹И подняли Херувимы крылья свои, и поднялись в глазах моих от земли; когда они уходили, то и колеса подле них; и стали у входа в восточные врата Дома Господня, и слава Бога Израилева вверху над ними.

²⁰Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²⁰Это были те же животные, которых видел я в подножии Бога Израилева при реке Ховаре.И я узнал, что это Херувимы.

²¹Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце [се виждаше] под крилата им.

²¹У каждого по четыре лица, и у каждого по четыре крыла, и под крыльями их подобие рук человеческих.

²²А колкото за подобието на лицата им, те бяха [същите] лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.

²²А подобие лиц их то же, какие лица видел я при реке Ховаре, – ивид их, и сами они. Каждый шел прямо в ту сторону, которая была перед лицем его.