1Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
1Потом, через четырнадцать лет, опять ходил я в Иерусалим с Варнавою, взяв с собою иТита.
2(А възлязох по откровение). И изложих пред [братята] благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите [от тях], да не би напразно да тичам или да съм тичал.
2Ходил же по откровению, и предложил там, и особо знаменитейшим, благовествование, проповедуемое мною язычникам,не напрасно ли я подвизаюсь или подвизался.
3Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
3Но они и Тита, бывшего со мною, хотя и Еллина, не принуждали обрезаться,
4и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
4а вкравшимся лжебратиям, скрытно приходившим подсмотреть за нашею свободою, которую мы имеем во Христе Иисусе, чтобы поработить нас,
5на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
5мы ни на час не уступили и не покорились, дабы истина благовествования сохранилась у вас.
6А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, [казвам], не прибавиха нищо повече на моето [учение];
6И в знаменитых чем-либо, какими бы ни были они когда-либо, для меня нет ничего особенного: Бог не взирает на лице человека. И знаменитые не возложили на меня ничего более.
7а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено [да проповядвам] благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
7Напротив того, увидев, что мне вверено благовестие для необрезанных, как Петру для обрезанных –
8(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене [за апостолство] между езичниците),
8ибо Содействовавший Петру в апостольстве у обрезанных содействовал и мне у язычников, –
9и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
9и, узнав о благодати, данной мне, Иаков и Кифа и Иоанн, почитаемые столпами, подали мне и Варнаве руку общения, чтобы нам идти к язычникам, а им к обрезанным,
10[Искаха] само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.
10только чтобы мы помнили нищих, что и старался яисполнять в точности.
11А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
11Когда же Петр пришел в Антиохию, то я лично противостал ему, потому что он подвергался нареканию.
12Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше [от тях], защото се боеше от обрязаните.
12Ибо, до прибытия некоторых от Иакова, ел вместе с язычниками; а когда те пришли, стал таиться и устраняться, опасаясь обрезанных.
13И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
13Вместе с ним лицемерили и прочие Иудеи, так что даже Варнава был увлечен их лицемерием.
14Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
14Но когда я увидел, что они не прямо поступают по истине Евангельской, то сказал Петру при всех: если ты, будучи Иудеем, живешь по-язычески, а непо-иудейски, то для чего язычников принуждаешь жить по-иудейски?
15Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
15Мы по природе Иудеи, а не из язычников грешники;
16като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
16однако же, узнав, что человек оправдывается не делами закона, а только верою в Иисуса Христа, и мы увероваливо Христа Иисуса, чтобы оправдаться верою во Христа, а не делами закона; ибо делами закона не оправдается никакая плоть.
17Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
17Если же, ища оправдания во Христе, мы и сами оказались грешниками, то неужели Христос есть служитель греха? Никак.
18Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
18Ибо если я снова созидаю, что разрушил, то сам себя делаю преступником.
19Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
19Законом я умер для закона, чтобы жить для Бога. Я сораспялся Христу,
20Съразпнах се с Христа, и [сега] вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
20и уже не я живу, но живет во мне Христос. А что ныне живу во плоти, то живу верою в Сына Божия, возлюбившего меня и предавшего Себя за меня.
21Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се [придобива] чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
21Не отвергаю благодати Божией; а если законом оправдание, то Христос напрасно умер.