1Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,
1Еще скажу: наследник, доколе в детстве, ничем не отличается от раба, хотя и господин всего:
2но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
2он подчинен попечителям и домоправителям до срока, отцом назначенного .
3Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните [учения] на света;
3Так и мы, доколе были в детстве, были порабощены вещественным началам мира;
4а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
4но когда пришла полнота времени, Бог послал Сына Своего(Единородного), Который родился от жены, подчинился закону,
5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
5чтобы искупить подзаконных, дабы нам получить усыновление.
6И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
6А как вы – сыны, то Бог послал в сердца ваши Духа Сына Своего, вопиющего: „Авва, Отче!"
7Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то [си] Божий наследник чрез Христа.
7Посему ты уже не раб, но сын; а если сын, то и наследник Божий через Иисуса Христа.
8Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
8Но тогда, не знав Бога, вы служили богам ,которые в существе не боги.
9а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални [учения], на които изново желаете да робувате?
9Ныне же, познав Бога, или, лучше, получив познание от Бога, для чего возвращаетесь опять к немощным и бедным вещественным началам и хотите еще снова поработить себя им?
10Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
10Наблюдаете дни, месяцы, времена и годы.
11Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
11Боюсь за вас, не напрасно ли я трудился у вас.
12Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз [станах] като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
12Прошу вас, братия, будьте, как я, потому что и я, как вы. Вы ничем не обидели меня:
13но [сами] знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
13знаете, что, хотя я в немощи плоти благовествовал вам в первый раз,
14но [пак], това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
14но вы не презрели искушения моего во плоти моей и не возгнушались им , а приняли меня, как Ангела Божия, как Христа Иисуса.
15Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
15Как вы были блаженны! Свидетельствую о вас, что, если бы возможно было, вы исторгли бы очи свои и отдали мне.
16Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
16Итак, неужели я сделался врагом вашим, говоря вам истину?
17Тия [учители] ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат [от нас], за да търсите тях ревностно.
17Ревнуют по вас нечисто, а хотят вас отлучить, чтобы вы ревновали по них.
18Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
18Хорошо ревновать в добром всегда, а не в моем только присутствии у вас.
19Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
19Дети мои, для которых я снова в мукахрождения, доколе не изобразится в вас Христос!
20желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
20Хотел бы я теперь быть у вас и изменить голос мой, потому что я в недоумении о вас.
21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли [що казва] законът?
21Скажите мне вы, желающие быть под законом: разве выне слушаете закона?
22Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;
22Ибо написано: Авраам имел двух сынов, одного от рабы, а другого от свободной.
23но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
23Но который от рабы, тот рожден по плоти; а который от свободной, тот по обетованию.
24И това е иносказание, защото тия жени [представляват] два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
24В этом есть иносказание. Это два завета: один от горы Синайской, рождающий в рабство, который есть Агарь,
25А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
25ибо Агарь означает гору Синай в Аравии и соответствует нынешнему Иерусалиму, потому что он с детьми своими в рабстве;
26А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
26а вышний Иерусалим свободен: он – матерь всем нам.
27защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".
27Ибо написано: возвеселись, неплодная, нерождающая;воскликни и возгласи, не мучившаяся родами; потому что у оставленной гораздо более детей, нежели у имеющей мужа.
28А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
28Мы, братия, дети обетования по Исааку.
29Но, както тогава роденият, по плът гонеше [родения] по Дух, така е и сега.
29Но, как тогда рожденный по плоти гнал рожденного по духу, так и ныне.
30Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
30Что же говорит Писание? Изгони рабу и сына ее, ибо сын рабы не будет наследником вместе с сыном свободной.
31За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.
31Итак, братия, мы дети не рабы, но свободной.