Bulgarian

Russian 1876

Genesis

21

1И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
1И призрел Господь на Сарру, как сказал; и сделал Господь Сарре, как говорил.
2Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
2Сарра зачала и родила Аврааму сына в старости его во время, о котором говорил ему Бог;
3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.
3и нарек Авраам имя сыну своему, родившемуся у него, которого родила ему Сарра, Исаак;
4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
4и обрезал Авраам Исаака, сына своего, в восьмой день, как заповедал ему Бог.
5А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.
5Авраам был ста лет, когда родился у него Исаак, сын его.
6И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.
6И сказала Сарра: смех сделал мне Бог; кто ни услышит обо мне, рассмеется.
7Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.
7И сказала: кто сказал бы Аврааму: Сарра будет кормить детей грудью? ибо в старости его я родила сына.
8А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
8Дитя выросло и отнято от груди; и Авраам сделал большой пир в тот день, когда Исаак отнят был от груди.
9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
9И увидела Сарра, что сын Агари Египтянки, которого она родилаАврааму, насмехается,
10затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
10и сказала Аврааму: выгони эту рабыню и сына ее, ибо не наследует сын рабыни сей с сыном моим Исааком.
11Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му [Исмаил].
11И показалось это Аврааму весьма неприятным ради сына его.
12Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
12Но Бог сказал Аврааму: не огорчайся ради отрока и рабыни твоей; вовсем, что скажет тебе Сарра, слушайся голоса ее, ибо в Исааке наречется тебе семя;
13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
13и от сына рабыни Я произведу народ, потому что он семя твое.
14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; [даде] й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
14Авраам встал рано утром, и взялхлеба и мех воды, и дал Агари, положив ей на плечи, и отрока, и отпустил ее. Она пошла, и заблудилась в пустыне Вирсавии;
15Но изчерпи се водата в меха; и [майка му] хвърли детето под един храст
15и не стало воды в мехе, и она оставила отрока под одним кустом
16и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
16и пошла, села вдали, в расстоянии на один выстрел из лука. Ибо она сказала: не хочу видеть смерти отрока. И она села против, и подняла вопль, и плакала;
17И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
17и услышал Бог голос отрока; и Ангел Божий с неба воззвал к Агари и сказал ей: что с тобою, Агарь? не бойся; Бог услышал голос отрока оттуда, где он находится;
18Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
18встань, подними отрока и возьми его за руку, ибо Я произведу от него великий народ.
19Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
19И Бог открыл глаза ее, и она увидела колодезь с водою, и пошла, наполнила мех водою и напоила отрока.
20Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
20И Бог был с отроком; и он вырос, и стал жить в пустыне, и сделался стрелком из лука.
21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
21Он жил в пустыне Фаран; и мать его взяла ему жену из земли Египетской.
22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
22И было в то время, Авимелех с Фихолом, военачальником своим, сказал Аврааму: с тобою Бог во всем, что ты ни делаешь;
23Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
23и теперь поклянись мне здесь Богом, что ты не обидишь ни меня, ни сына моего, ни внука моего; и как я хорошо поступал с тобою, так и ты будешь поступать со мною и землею, в которой ты гостишь.
24И рече Авраам: Заклевам се.
24И сказал Авраам: я клянусь.
25Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
25И Авраам упрекал Авимелеха за колодезь с водою, который отняли рабы Авимелеховы.
26Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
26Авимелех же сказал: не знаю, кто это сделал, и ты не сказал мне; я даже и не слыхал о том доныне.
27Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор [помежду си].
27И взял Авраам мелкого и крупного скота и дал Авимелеху, и они оба заключили союз.
28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
28И поставил Авраам семь агниц из стада мелкого скота особо.
29И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
29Авимелех же сказал Аврааму: на что здесь сии семь агниц, которых ты поставил особо?
30А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
30он сказал: семь агниц сих возьми от руки моей, чтобы онибыли мне свидетельством, что я выкопал этот колодезь.
31Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.
31Потому и назвал он сие место: Вирсавия, ибо тут оба они клялись
32Така те сключиха договор във Вирсавее: и [след това] станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
32и заключили союз в Вирсавии. И встал Авимелех, и Фихол, военачальник его, и возвратились в землю Филистимскую.
33И [Авраам] посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.
33И насадил Авраам при Вирсавии рощу и призвал там имя Господа, Бога вечного.
34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
34И жил Авраам в земле Филистимской, как странник, дни многие.