Bulgarian

Russian 1876

Genesis

22

1След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
1И было, после сих происшествий Бог искушал Авраама и сказал ему: Авраам! Он сказал: вот я.
2И рече [Бог:] Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
2Бог сказал: возьми сына твоего, единственного твоего, которого ты любишь, Исаака; и пойди в землю Мориа и там принеси его во всесожжение на одной из гор, о которой Я скажу тебе.
3На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
3Авраам встал рано утром, оседлалосла своего, взял с собою двоих из отроков своих и Исаака, сына своего; наколол дров для всесожжения, и встав пошел на место, о котором сказал ему Бог.
4На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
4На третий день Авраам возвел очи свои, и увидел то место издалека.
5Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
5И сказал Авраам отрокам своим: останьтесь вы здесь с ослом, а я и сын пойдем туда и поклонимся, и возвратимся к вам.
6И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
6И взял Авраам дрова для всесожжения, и возложил на Исаака, сына своего; взял в руки огонь и нож, и пошли оба вместе.
7Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече [Исаак]: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
7И начал Исаак говорить Аврааму, отцу своему, и сказал: отец мой! Он отвечал: вот я, сын мой. Он сказал: вот огонь и дрова, где же агнец для всесожжения?
8И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
8Авраам сказал: Бог усмотрит Себе агнца для всесожжения, сын мой. И шли далее оба вместе.
9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
9И пришли на место, о котором сказал ему Бог; и устроил там Авраам жертвенник, разложил дрова и, связав сына своего Исаака, положил его на жертвенник поверх дров.
10И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
10И простер Авраам руку свою и взял нож, чтобы заколоть сына своего.
11Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
11Но Ангел Господень воззвал к нему с неба и сказал: Авраам! Авраам! Он сказал: вот я.
12И [ангелът] рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.
12Ангел сказал: не поднимай руки твоей на отрока и не делай над ним ничего, ибо теперь Я знаю, что боишься ты Бога и не пожалел сына твоего, единственного твоего, для Меня.
13Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
13И возвел Авраам очи свои и увидел: и вот, позади овен, запутавшийся в чаще рогами своими. Авраам пошел, взял овна и принес его во всесожжение вместо сына своего.
14И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
14И нарек Авраам имя месту тому: Иегова-ире. Посему и нынеговорится: на горе Иеговы усмотрится.
15Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
15И вторично воззвал к Аврааму Ангел Господень с неба
16В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
16и сказал: Мною клянусь, говорит Господь, что, так как ты сделал сие дело, и не пожалел сына твоего, единственного твоего,
17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
17то Я благословляя благословлю тебя и умножая умножу семя твое, как звезды небесные и как песок на берегу моря; и овладеет семя твоегородами врагов своих;
18в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
18и благословятся в семени твоем все народы земли за то, что ты послушался гласа Моего.
19И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
19И возвратился Авраам к отрокам своим, и встали и пошли вместе в Вирсавию; и жил Авраам в Вирсавии.
20А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
20После сих происшествий Аврааму возвестили, сказав: вот, и Милка родила Нахору, брату твоему, сынов:
21първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.
21Уца, первенца его, Вуза, брата сему, Кемуила, отца Арамова,
22Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.
22Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Вафуила;
23А Ватуил роди Ревека. Тия осем [сина] роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
23от Вафуила родилась Ревекка. Восьмерых сих родила Милка Нахору, брату Авраамову;
24Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
24и наложница его, именем Реума, также родила Теваха, Гахама, Тахаша и Мааху.