¹Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

¹И призвал Исаак Иакова и благословил его, и заповедал ему и сказал: не бери себе жены из дочерей Ханаанских;

²Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

²встань, пойди в Месопотамию, в дом Вафуила, отца матери твоей, и возьми себе жену оттуда, из дочерей Лавана, брата матери твоей;

³И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

³Бог же Всемогущий да благословит тебя, да расплодит тебя и да размножит тебя, и да будет от тебя множество народов,

⁴и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

⁴и да даст тебе благословение Авраама, тебе и потомству твоему с тобою, чтобы тебе наследовать землю странствования твоего, которую Бог дал Аврааму!

⁵Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

⁵И отпустил Исаак Иакова, и он пошел в Месопотамию к Лавану, сыну Вафуила Арамеянина, к брату Ревекки, матери Иакова и Исава.

⁶А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

⁶Исав увидел, что Исаак благословил Иакова и благословляя послал его в Месопотамию, взять себе жену оттуда, и заповедал ему, сказав: не бери жены из дочерей Ханаанских;

⁷и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам;

⁷и что Иаков послушался отца своего и матери своей и пошел в Месопотамию.

⁸и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

⁸И увидел Исав, что дочери Ханаанские не угодны Исааку, отцу его;

⁹то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

⁹и пошел Исав к Измаилу и взял себе жену Махалафу, дочь Измаила, сына Авраамова, сестру Наваиофову, сверх других жен своих.

¹⁰Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

¹⁰Иаков же вышел из Вирсавии и пошел в Харран,

¹¹И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

¹¹и пришел на одно место, и остался там ночевать, потому что зашло солнце. И взял один из камней того места, и положил себе изголовьем, и лег на том месте.

¹²И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

¹²И увидел во сне: вот, лестница стоит на земле, а верх ее касается неба; и вот, Ангелы Божии восходят и нисходят по ней.

¹³И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти.

¹³И вот, Господь стоит на ней и говорит: Я Господь, Бог Авраама, отца твоего, и Бог Исаака. Землю, на которой ты лежишь, Я дам тебе и потомствутвоему;

¹⁴Твоето потомство ще бъде [многочислено], като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

¹⁴и будет потомство твое, как песок земной; и распространишься к морю и к востоку, и ксеверу и к полудню; и благословятся в тебе и в семени твоем все племена земные;

¹⁵Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

¹⁵и вот Я с тобою, и сохраню тебя везде, куда ты ни пойдешь; и возвращу тебя в сию землю, ибо Я не оставлю тебя, доколе не исполню того, что Я сказал тебе.

¹⁶А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

¹⁶Иаков пробудился от сна своего и сказал: истинно Господь присутствует на месте сем; а я не знал!

¹⁷И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

¹⁷И убоялся и сказал: как страшно сие место! это не иное что, как дом Божий, это врата небесные.

¹⁸На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

¹⁸И встал Иаков рано утром, и взял камень, который он положил себе изголовьем, и поставил его памятником, и возлил елей на верх его.

¹⁹И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз.

¹⁹И нарек имя месту тому: Вефиль, а прежнее имя того города было: Луз.

²⁰Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

²⁰И положил Иаков обет, сказав: если Бог будет со мною и сохранит меня в пути сем, в который я иду, и даст мне хлеб есть и одежду одеться,

²¹така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

²¹и я в мире возвращусь в дом отца моего, и будет Господь моим Богом, –

²²и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

²²то этот камень, который я поставил памятником, будет домом Божиим; и из всего, что Ты, Боже , даруешь мне, я дам Тебе десятую часть.