Bulgarian

Russian 1876

Genesis

29

1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
1И встал Иаков и пошел в землю сынов востока.
2И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
2И увидел: вот, на поле колодезь, и там три стада мелкого скота, лежавшие около него, потому что из того колодезя поили стада. Над устьем колодезя был большой камень.
3И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
3Когда собирались туда все стада, отваливали камень от устья колодезяи поили овец; потом опять клали камень на свое место, на устье колодезя.
4И Яков каза на [овчарите]: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.
4Иаков сказал им: братья мои! откуда вы? Они сказали: мы из Харрана.
5И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.
5Он сказал им: знаете ли вы Лавана, сына Нахорова? Они сказали: знаем.
6И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.
6Он еще сказал им: здравствует ли он? Они сказали: здравствует; и вот, Рахиль, дочь его, идет с овцами.
7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.
7И сказал: вот, дня еще много; не время собирать скот; напойте овец и пойдите, пасите.
8А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.
8Они сказали: не можем, пока не соберутся все стада, и не отвалят камня от устья колодезя; тогда будем мы поить овец.
9Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.
9Еще он говорил с ними, как пришла Рахиль с мелким скотом отца своего, потому что она пасла.
10А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.
10Когда Иаков увидел Рахиль, дочь Лавана, брата матери своей, и овец Лавана, брата матери своей, то подошел Иаков, отвалил камень от устья колодезя и напоил овец Лавана, брата матери своей.
11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
11И поцеловал Иаков Рахиль и возвысил голос свой и заплакал.
12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.
12И сказал Иаков Рахили, что он родственник отцу ее и что он сын Ревеккин. А она побежала и сказала отцу своему.
13А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава [Яков] разказа на Лавана всичко.
13Лаван, услышав о Иакове, сыне сестры своей, выбежал ему навстречу, обнял его и поцеловал его, и ввел его в дом свой; и онрассказал Лавану все сие.
14И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И [Яков] живя при него един месец.
14Лаван же сказал ему: подлинно ты кость моя и плоть моя. И жил у него Иаков целый месяц.
15След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.
15И Лаван сказал Иакову: неужели ты даром будешь служить мне, потому что ты родственник? скажи мне, что заплатить тебе?
16А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,
16У Лавана же было две дочери; имя старшей: Лия; имя младшей:Рахиль.
17на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
17Лия была слаба глазами, а Рахиль была красива станом и красива лицем.
18И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.
18Иаков полюбил Рахиль и сказал: я буду служить тебе семь лет за Рахиль, младшую дочь твою.
19И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.
19Лаван сказал: лучше отдать мне ее за тебя, нежели отдать ее задругого кого; живи у меня.
20И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.
20И служил Иаков за Рахиль семь лет; и они показались ему за несколько дней, потому что он любил ее.
21След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.
21И сказал Иаков Лавану: дай жену мою, потому что мне уже исполнилось время, чтобы войти к ней.
22И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.
22Лаван созвал всех людей того места и сделал пир.
23А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.
23Вечером же взял дочь свою Лию и ввел ее к нему; и вошел к ней Иаков .
24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
24И дал Лаван служанку свою Зелфу в служанки дочери своей Лии.
25Но на утринта, ето че беше Лия. И [Яков] рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
25Утром же оказалось, что это Лия. И сказал Лавану: что это сделал ты со мною? не заРахиль ли я служил у тебя? зачем ты обманул меня?
26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
26Лаван сказал: в нашем месте так не делают, чтобы младшую выдать прежде старшей;
27Свърши [сватбарската] седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.
27окончи неделю этой, потом дадим тебе и ту за службу, которую ты будешь служить у меня еще семь лет других.
28И Яков стори така; свърши седмицата с [Лия и тогава Лаван] му даде дъщеря си Рахил за жена.
28Иаков так и сделал и окончил неделю этой. И Лаван дал Рахиль, дочь свою, ему в жену.
29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
29И дал Лаван служанку свою Валлу в служанки дочери своей Рахили.
30И [Яков] влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на [Лавана] още седем години.
30Иаков вошел и к Рахили, и любил Рахиль больше, нежели Лию; и служил у него еще семь лет других.
31А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.
31Господь узрел, что Лия была нелюбима, и отверз утробу ее, а Рахиль была неплодна.
32И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
32Лия зачала и родила сына, и нарекла ему имя:Рувим, потому что сказала она: Господь призрел на мое бедствие; иботеперь будет любить меня муж мой.
33И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.
33И зачала опять и родила сына, и сказала: Господь услышал, что я нелюбима, и дал мне и сего. И нарекла ему имя: Симеон.
34Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.
34И зачала еще и родила сына, и сказала: теперь-то прилепится ко мне муж мой, ибо я родила ему трех сынов. От сего наречено ему имя: Левий.
35И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
35И еще зачала и родила сына, и сказала: теперь-то я восхвалю Господа. Посему нарекла ему имя Иуда. И перестала рождать.