¹Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.

¹По прошествии двух лет фараону снилось: вот, он стоит у реки;

²И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

²и вот, вышли из реки семь коров, хороших видом и тучных плотью, и паслись в тростнике;

³А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при [първите] крави на речния бряг.

³но вот, после них вышли из реки семь коров других, худых видом и тощих плотью, и стали подле тех коров, на берегу реки;

⁴И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

⁴и съели коровы худые видом и тощие плотью семь коров хороших видом и тучных. И проснулся фараон,

⁵А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

⁵и заснул опять, и снилось ему в другой раз: вот, на одном стебле поднялось семь колосьев тучных и хороших;

⁶А, ето, след тях израснаха [други] седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

⁶но вот, после них выросло семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром;

⁷И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

⁷и пожрали тощие колосья семь колосьев тучных и полных. И проснулся фараон и понял, что это сон.

⁸На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

⁸Утром смутился дух его, и послал он, и призвал всех волхвов Египта и всех мудрецов его, и рассказал им фараон сон свой; но не было никого, кто бы истолковал его фараону.

⁹Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

⁹И стал говорить главный виночерпий фараону и сказал: грехи мои вспоминаю я ныне;

¹⁰Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

¹⁰фараон прогневался на рабов своих и отдал меня и главного хлебодара под стражу в дом начальника телохранителей;

¹¹И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

¹¹и снился нам сон в одну ночь, мне и ему, каждому снился сон особенного значения;

¹²А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки [от нас], според съновидението му, даде значението.

¹²там же был с нами молодой Еврей, раб начальника телохранителей; мы рассказали емусны наши, и он истолковал нам каждому соответственно с его сновидением;

¹³И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

¹³и как он истолковал нам, так и сбылось: я возвращен на место мое, а тот повешен.

¹⁴Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

¹⁴И послал фараон и позвал Иосифа. И поспешно вывели его из темницы. Он остригся и переменил одежду свою и пришел к фараону.

¹⁵И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

¹⁵Фараон сказал Иосифу: мне снился сон, и нет никого, кто бы истолковал его, а о тебе я слышал, что ты умеешь толковать сны.

¹⁶А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

¹⁶И отвечал Иосиф фараону, говоря: это не мое; Бог даст ответ во благо фараону.

¹⁷Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.

¹⁷И сказал фараон Иосифу: мне снилось: вот, стою я на берегу реки;

¹⁸И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

¹⁸и вот, вышли из реки семь коров тучных плотью и хороших видом и паслись в тростнике;

¹⁹И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

¹⁹но вот, после них вышли семь коров других, худых, очень дурных видом и тощих плотью: я не видывал во всей земле Египетской таких худых, как они;

²⁰И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

²⁰и съели тощие и худые коровы прежних семь коров тучных;

²¹но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

²¹и вошли тучные в утробу их, но не приметно было, что они вошли в утробу их: они были так же худы видом, как и сначала. И я проснулся.

²²После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

²²Потом снилось мне: вот, на одном стебле поднялись семьколосьев полных и хороших;

²³И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

²³но вот, после них выросло семь колосьев тонких, тощих и иссушенных восточным ветром;

²⁴тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах [съновидението] на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

²⁴и пожрали тощие колосья семь колосьев хороших. Я рассказал это волхвам, но никто не изъяснил мне.

²⁵Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁵И сказал Иосиф фараону: сон фараонов один: что Бог сделает, то Он возвестил фараону.

²⁶Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

²⁶Семь коров хороших, это семь лет; и семь колосьев хороших, этосемь лет: сон один;

²⁷А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

²⁷и семь коров тощих и худых, вышедших после тех, это семь лет, также и семь колосьев тощих и иссушенных восточным ветром,это семь лет голода.

²⁸Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁸Вот почему сказал я фараону: что Бог сделает, то Он показал фараону.

²⁹Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

²⁹Вот, наступает семь лет великого изобилия во всей земле Египетской;

³⁰А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³⁰после них настанут семь лет голода, и забудется все то изобилие в земле Египетской, и истощит голод землю,

³¹Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

³¹и неприметно будет прежнее изобилие на земле, по причине голода, который последует, ибо он будет очень тяжел.

³²А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, [означава], че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

³²А что сон повторился фараону дважды, это значит , что сие истинно слово Божие, и что вскоре Бог исполнит сие.

³³Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

³³И ныне да усмотрит фараон мужа разумного и мудрого и да поставит его над землею Египетскою.

³⁴Нека стори Фараон [това] и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от[ произведенията] на Египетската земя.

³⁴Да повелит фараон поставить над землею надзирателей и собирать в семь лет изобилия пятую часть с земли Египетской;

³⁵Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

³⁵пусть они берут всякий хлеб этих наступающих хороших годов и соберут в городах хлеб под ведение фараона в пищу, и пусть берегут;

³⁶И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁶и будет сия пища в запас для земли на семь лет голода, которые будут в земле Египетской, дабы земля не погибла от голода.

³⁷Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

³⁷Сие понравилось фараону и всем слугам его.

³⁸И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

³⁸И сказал фараон слугам своим: найдем ли мы такого, как он, человека, в котором был бы Дух Божий?

³⁹Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

³⁹И сказал фараон Иосифу: так как Бог открыл тебе все сие, то нет стольразумного и мудрого, как ты;

⁴⁰Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

⁴⁰ты будешь над домом моим, и твоего слова держаться будет весь народ мой; только престолом я буду больше тебя.

⁴¹Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

⁴¹И сказал фараон Иосифу: вот, я поставляю тебя над всею землею Египетскою.

⁴²Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

⁴²И снял фараон перстень свой с руки своей и надел его на руку Иосифа; одел его в виссонные одежды, возложил золотую цепь на шею ему;

⁴³После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

⁴³велел везти его на второй из своих колесниц и провозглашать пред ним: преклоняйтесь! И поставил его над всею землею Египетскою.

⁴⁴При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

⁴⁴И сказал фараон Иосифу: я фараон; без тебя никто не двинет ни руки своей, ни ноги своей во всей земле Египетской.

⁴⁵И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

⁴⁵И нарек фараон Иосифу имя: Цафнаф-панеах, и дал ему в жену Асенефу, дочь Потифера, жреца Илиопольского. И пошел Иосиф по земле Египетской.

⁴⁶Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

⁴⁶Иосифу было тридцать лет от рождения, когда он предстал пред лице фараона, царя Египетского. И вышел Иосиф от лица фараонова и прошел по всей земле Египетской.

⁴⁷И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

⁴⁷Земля же в семь лет изобилия приносила из зерна по горсти.

⁴⁸И [Иосиф] събра всичката храна от тия седем години, които бяха [настанали] в Египетската земя, и тури храната в градовете; във [всеки] град прибра храната от околните му ниви.

⁴⁸И собрал он всякий хлеб семи лет, которые были плодородны в земле Египетской,и положил хлеб в городах; в каждом городе положил хлеб полей, окружающих его.

⁴⁹Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

⁴⁹И скопил Иосиф хлеба весьма много, как песку морского, так что перестал и считать, ибо не стало счета.

⁵⁰А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

⁵⁰До наступления годов голода, у Иосифа родились два сына, которых родила ему Асенефа, дочь Потифера, жреца Илиопольского.

⁵¹И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото [си думаше:] Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵¹И нарек Иосиф имя первенцу: Манассия, потому что говорил он Бог дал мне забыть все несчастья мои и весь дом отца моего.

⁵²А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото [си думаше]: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

⁵²А другому нарек имя: Ефрем, потому что говорил он Бог сделал меня плодовитым в земле страдания моего.

⁵³А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха [настанали] в Египетската земя

⁵³И прошли семь лет изобилия, которое было в земле Египетской,

⁵⁴настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

⁵⁴и наступили семь лет голода, как сказал Иосиф. И был голод во всех землях, а во всей земле Египетской был хлеб.

⁵⁵Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

⁵⁵Но когда и вся земля Египетская начала терпеть голод, то народ начал вопиять к фараону о хлебе. И сказал фараон всем Египтянам: пойдите к Иосифу и делайте, что онвам скажет.

⁵⁶(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

⁵⁶И был голод по всей земле; и отворил Иосиф все житницы, и стал продавать хлеб Египтянам. Голод же усиливался в земле Египетской.

⁵⁷И [от] всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

⁵⁷И из всех стран приходили в Египет покупать хлеб у Иосифа, ибо голод усилился по всей земле.