1А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
1И узнал Иаков, что в Египте есть хлеб, и сказал Иаков сыновьям своим: что вы смотрите?
2Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
2И сказал: вот, я слышал, что есть хлеб в Египте; пойдите туда и купите нам оттуда хлеба, чтобы нам жить и не умереть.
3Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
3Десять братьев Иосифовых пошли купить хлеба в Египте,
4А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
4а Вениамина, брата Иосифова, не послал Иаков с братьями его, ибо сказал: не случилось бы с ним беды.
5И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
5И пришли сыны Израилевы покупать хлеб, вместе с другими пришедшими, ибо в земле Ханаанской был голод.
6А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
6Иосиф же был начальником в земле той; он и продавал хлеб всему народу земли. Братья Иосифа пришли и поклонились ему лицем до земли.
7А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
7И увидел Иосиф братьев своих и узнал их; но показал, будто не знает их, и говорил с ними сурово и сказал им: откуда вы пришли? Они сказали: из земли Ханаанской, купить пищи.
8([А при все, че] Иосиф позна братята си, те не го познаха).
8Иосиф узнал братьев своих, но они не узнали его.
9Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
9И вспомнил Иосиф сны, которые снились ему о них; и сказал им: высоглядатаи, вы пришли высмотреть наготу земли сей.
10А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
10Они сказали ему: нет, господин наш; рабы твои пришли купить пищи;
11Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
11мы все дети одного человека; мы люди честные; рабы твои не бывали соглядатаями.
12Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
12Он сказал им: нет, вы пришли высмотреть наготу земли сей.
13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
13Они сказали: нас, рабов твоих, двенадцать братьев; мы сыновья одного человека в земле Ханаанской, и вот, меньший теперь с отцом нашим, а одного не стало.
14И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
14И сказал им Иосиф: это самое я и говорил вам, сказав: вы соглядатаи;
15Ето как ще бъдете опитани: [В името] на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
15вот как вы будете испытаны: клянусь жизнью фараона, вы не выйдете отсюда, если не придет сюда меньший брат ваш;
16Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, [в името] на Фараона, наистина вие сте шпиони.
16пошлите одного из вас, и пусть он приведет брата вашего, а вы будете задержаны; и откроется, правда ли у вас; и если нет, токлянусь жизнью фараона, что вы соглядатаи.
17И ги постави под стража за три дена.
17И отдал их под стражу на три дня.
18А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
18И сказал им Иосиф в третий день: вот что сделайте, и останетесь живы, ибо я боюсь Бога:
19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},
19если вы люди честные, то один брат из вас пусть содержится в доме, где вы заключены; а вы пойдите, отвезите хлеб, ради голода семейств ваших;
20па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
20брата же вашего меньшого приведите ко мне, чтобы оправдались слова ваши и чтобы не умереть вам. Так они и сделали.
21И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
21И говорили они друг другу: точно мы наказываемся за грех против брата нашего; мы видели страдание души его, когда он умолял нас, но не послушали; за то и постигло нас горе сие.
22А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
22Рувим отвечал им и сказал: не говорил ли я вам: не грешите против отрока? но вы не послушались; вот, кровь его взыскивается.
23А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
23А того не знали они, что Иосиф понимает; ибо между ними был переводчик.
24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
24И отошел от них, и заплакал. И возвратился к ним, и говорил с ними,и, взяв из них Симеона, связал его пред глазами их.
25Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
25И приказал Иосиф наполнить мешки их хлебом, а серебро их возвратить каждому в мешок его, и дать им запасов на дорогу. Так и сделано с ними.
26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
26Они положили хлеб свой на ослов своих, и пошли оттуда.
27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
27И открыл один из них мешок свой, чтобы дать корму ослусвоему на ночлеге, и увидел серебро свое в отверстии мешка его,
28И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
28и сказал своим братьям: серебро мое возвращено; вот оно в мешке уменя. И смутилось сердце их, и они с трепетом друг другу говорили: чтоэто Бог сделал с нами?
29И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
29И пришли к Иакову, отцу своему, в землю Ханаанскую и рассказали емувсе случившееся с ними, говоря:
30Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци [дошли] да съгледат страната.
30начальствующий над тою землею говорил с нами сурово и принял нас засоглядатаев земли той.
31Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
31И сказали мы ему: мы люди честные; мы не бывали соглядатаями;
32дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
32нас двенадцать братьев, сыновей у отца нашего; одного не стало, а меньший теперь с отцом нашим в земле Ханаанской.
33И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете [жито] за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,
33И сказал нам начальствующий над тою землею: вот как узнаю я, честныели вы люди: оставьте у меня одного брата из вас, а вы возьмите хлеб ради голода семействваших и пойдите,
34па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
34и приведите ко мне меньшого брата вашего; и узнаю я, что вы не соглядатаи, но люди честные; отдам вам брата вашего, и вы можете промышлять в этой земле.
35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
35Когда же они опорожняли мешки свои, вот, у каждого узел серебра его в мешке его. Иувидели они узлы серебра своего, они и отец их, и испугались.
36Тогава баща им Яков каза: Вие ме [оставихте] без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
36И сказал им Иаков, отец их: вы лишили меня детей: Иосифа нет, и Симеона нет, и Вениамина взять хотите, – все это на меня!
37А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
37И сказал Рувим отцу своему, говоря: убей двух моихсыновей, если я не приведу его к тебе; отдай его на мои руки; я возвращу его тебе.
38А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
38Он сказал: не пойдет сын мой с вами; потому что брат его умер, и онодин остался; если случится с ним несчастье на пути, в который вы пойдете, то сведете вы седину мою с печалью во гроб.