¹Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

¹Посему и мы, имея вокруг себя такое облако свидетелей, свергнем с себя всякое бремя и запинающий нас грех ис терпением будем проходить предлежащее нампоприще,

²като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата [ни], Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

²взирая на начальника и совершителя веры Иисуса, Который, вместо предлежавшей Ему радости, претерпел крест, пренебрегши посрамление, и воссел одесную престола Божия.

³Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

³Помыслите о Претерпевшем такое над Собою поругание отгрешников, чтобы вам не изнемочь и не ослабеть душами вашими.

⁴Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁴Вы еще не до крови сражались, подвизаясьпротив греха,

⁵И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁵и забыли утешение, которое предлагается вам, как сынам: сын мой! не пренебрегай наказания Господня, и не унывай, когда Он обличает тебя.

⁶Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁶Ибо Господь, кого любит, того наказывает; бьет же всякого сына, которого принимает.

⁷Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща [му] не наказва?

⁷Если вы терпите наказание, то Бог поступает с вами, как с сынами. Ибо есть ли какой сын, которого бы не наказывал отец?

⁸Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁸Если же остаетесь без наказания, которое всем обще,то вы незаконные дети, а не сыны.

⁹Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

⁹Притом, если мы, будучи наказываемы плотскими родителями нашими, боялись их, то не гораздо ли более должны покориться Отцу духов, чтобы жить?

¹⁰Защото те за малко време са [ни] наказвали, според както им е било угодно, а Той - за [наша] полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹⁰Те наказывали нас по своему произволу для немногихдней; а Сей – для пользы, чтобы нам иметь участие в святости Его.

¹¹Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹¹Всякое наказание в настоящее времякажется не радостью, а печалью; но после наученным через него доставляет мирный плод праведности.

¹²Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹²Итак укрепите опустившиеся руки и ослабевшие колени

¹³и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹³и ходите прямо ногами вашими, дабы хромлющее не совратилось, а лучше исправилось.

¹⁴Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁴Старайтесь иметь мир со всеми и святость, без которой никто не увидит Господа.

¹⁵И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да [ви] смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁵Наблюдайте, чтобы кто не лишился благодати Божией; чтобы какой горький корень, возникнув, не причинил вреда, и чтобы им не осквернились многие;

¹⁶да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁶чтобы не было между вами какого блудника, или нечестивца, который бы, как Исав, за одну снедь отказался от своего первородства.

¹⁷понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума [у баща си].

¹⁷Ибо вы знаете, что после того он, желая наследовать благословение, был отвержен; не мог переменить мыслей отца , хотя и просил о том со слезами.

¹⁸Защото вие не сте пристъпили до [планина] осезаема и пламнала в огън, [нито] до тъмнина и буря,

¹⁸Вы приступили не к горе, осязаемой и пылающей огнем, не ко тьме и мраку и буре,

¹⁹[нито] до тръбен звук и глас на думи; [такъв, щото] ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

¹⁹не к трубному звуку и гласу глаголов, который слышавшие просили, чтобы к ним более не было продолжаемо слово,

²⁰(защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²⁰ибо они не могли стерпеть того, что заповедуемо было: если и зверь прикоснется к горе, будет побит камнями(илипоражен стрелою);

²¹и толкоз страшна беше гледката, [щото] Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²¹и столь ужасно было это видение, что и Моисей сказал: „я в страхе и трепете".

²²но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²²Но вы приступили к горе Сиону и ко граду Бога живаго, к небесному Иерусалиму и тьмам Ангелов,

²³при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²³к торжествующему собору и церкви первенцев, написанных на небесах, и к Судии всех Богу, и к духам праведников, достигших совершенства,

²⁴при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри [неща] от Авеловата.

²⁴и к Ходатаю нового завета Иисусу, и к Крови кропления, говорящей лучше, нежели Авелева.

²⁵Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха [наказанието], като презряха този, който [ги] предупреждаваше на земята, то колко повече не [щем избегна] ние, ако се отървем от Този, Който [предупреждава] от небесата!

²⁵Смотрите, не отвратитесь и вы от говорящего. Если те, не послушав глаголавшего на земле, неизбегли наказания , то тем более не избежим мы, если отвратимся от Глаголющего с небес,

²⁶Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁶Которого глас тогда поколебал землю, и Который ныне дал такое обещание: еще раз поколеблю не толькоземлю, но и небо.

²⁷А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁷Слова: „еще раз" означают изменение колеблемого, каксотворенного, чтобы пребыло непоколебимое.

²⁸Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁸Итак мы, приемля царство непоколебимое, будем хранить благодать, которою будем служить благоугодно Богу, с благоговением и страхом,

²⁹защото нашият Бог е огън, който пояжда.

²⁹потому что Бог наш есть огнь поядающий.