¹А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

¹Вера же есть осуществление ожидаемого и уверенность в невидимом.

²Защото поради нея за старовременните [добре] се свидетелствуваше.

²В ней свидетельствованы древние.

³С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

³Верою познаем, что веки устроены словом Божиим, такчто из невидимого произошло видимое.

⁴С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.

⁴Верою Авель принес Богу жертву лучшую, нежели Каин; ею получил свидетельство, что он праведен, как засвидетельствовал Бог о дарах его; ею он и по смерти говорит еще.

⁵С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁵Верою Енох переселен был так, что не видел смерти; ине стало его, потому что Бог переселил его. Ибо преждепереселения своего получил он свидетельство, что угодил Богу.

⁶А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има [Бог], и [че] Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁶А без веры угодить Богу невозможно; ибо надобно, чтобыприходящий к Богу веровал, что Он есть, и ищущим Его воздает.

⁷С вяра Ное, предупреден [от Бога] за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която [вяра] той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁷Верою Ной, получив откровение о том, что еще не было видимо, благоговеяприготовил ковчег для спасения дома своего; ею осудил он(весь) мир, и сделался наследником праведности по вере.

⁸С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе [и да отиде] на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁸Верою Авраам повиновался призванию идти в страну, которую имел получить в наследие, и пошел,не зная, куда идет.

⁹С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

⁹Верою обитал он на земле обетованной, как на чужой, и жил в шатрах с Исааком и Иаковом, сонаследниками того же обетования;

¹⁰Защото очакваше града, който има [вечни] основи, на който архитект и строител е Бог.

¹⁰ибо он ожидал города, имеющего основание, которого художник и строитель Бог.

¹¹С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹¹Верою и сама Сарра(будучи неплодна) получила силу к принятию семени, и не по времени возраста родила, ибо знала, что верен Обещавший.

¹²Затова [само] от един човек, и той замъртвял, се народи [множество], колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹²И потому от одного, и притом омертвелого, родилось так много, как много звезд на небе и как бесчислен песок на берегу морском.

¹³Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили [изпълнението на] обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹³Все сии умерли в вере, не получив обетований, а только издали видели оные, и радовались, и говорили о себе, что они странники и пришельцы на земле;

¹⁴А ония, които говорят така, явно показват, че търсят [свое] отечество;

¹⁴ибо те, которые так говорят, показывают, что они ищут отечества.

¹⁵и ако наистина, [така говорейки], са имали в ума си онова [отечество], от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁵И если бы они в мыслях имели то отечество , из которого вышли, то имели бы время возвратиться;

¹⁶Но на дело желаят едно по-добро [отечество], сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁶но они стремились к лучшему, то есть к небесному; посему и Бог не стыдится их, называя Себя ихБогом: ибо Он приготовил им город.

¹⁷С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си [син], -

¹⁷Верою Авраам, будучи искушаем, принес в жертву Исаака и, имея обетование, принесединородного,

¹⁸оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁸о котором было сказано: в Исааке наречется тебе семя.

¹⁹като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин [на възкресение] го и получи назад.

¹⁹Ибо он думал, что Бог силен и из мертвых воскресить, почему и получил его в предзнаменование.

²⁰С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²⁰Верою в будущее Исаак благословил Иакова и Исава.

²¹С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се [Богу подпирайки се] върху края на тоягата си.

²¹Верою Иаков, умирая, благословил каждого сына Иосифова и поклонился на верх жезла своего.

²²С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²²Верою Иосиф, при кончине, напоминал об исходе сыновИзраилевых и завещал о костях своих.

²³С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²³Верою Моисей по рождении три месяца скрываем был родителями своими, ибо видели они, что дитя прекрасно, и не устрашились царского повеления.

²⁴С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁴Верою Моисей, придя в возраст, отказался называтьсясыном дочери фараоновой,

²⁵и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁵и лучше захотел страдать с народом Божиим, нежели иметь временное греховное наслаждение,

²⁶като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на [бъдещата] награда.

²⁶и поношение Христово почел большим для себя богатством, нежели Египетские сокровища; ибо он взирал на воздаяние.

²⁷С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като [един, който] вижда Невидимия.

²⁷Верою оставил он Египет, не убоявшись гнева царского,ибо он, как бы видя Невидимого, был тверд.

²⁸С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁸Верою совершил он Пасху и пролитие крови, дабы истребитель первенцев не коснулся их.

²⁹С вяра [израилтяните] минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

²⁹Верою перешли они Чермное море, как по суше, – на что покусившись, Египтяне потонули.

³⁰Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³⁰Верою пали стены Иерихонские, по семидневном обхождении.

³¹С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³¹Верою Раав блудница, с миром приняв соглядатаев(и проводив их другимпутем), не погибла с неверными.

³²И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³²И что еще скажу? Недостанет мне времени, чтобыповествовать о Гедеоне, о Вараке, о Самсоне и Иеффае, о Давиде, Самуиле и(других) пророках,

³³които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³³которые верою побеждали царства, творили правду, получали обетования, заграждали уста львов,

³⁴угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁴угашали силу огня, избегали острия меча, укреплялись от немощи, были крепки на войне, прогоняли полки чужих;

³⁵Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁵жены получали умерших своих воскресшими; иные же замучены были, не приняв освобождения, дабы получить лучшее воскресение;

³⁶Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁶другие испытали поругания и побои, а также узы и темницу,

³⁷с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁷были побиваемы камнями, перепиливаемы, подвергаемы пытке, умирали от меча, скитались в милотях и козьих кожах, терпя недостатки, скорби, озлобления;

³⁸те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁸те, которых весь мир не был достоин, скитались попустыням и горам, по пещерам и ущельям земли.

³⁹Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, [пак] не получиха [изпълнението на] обещанието,

³⁹И все сии, свидетельствованные в вере, не получили обещанного,

⁴⁰да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

⁴⁰потому что Бог предусмотрел о нас нечто лучшее, дабы они не без нас достигли совершенства.