¹Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].

¹Закон, имея тень будущих благ, а не самый образ вещей, одними и теми же жертвами, каждый год постоянно приносимыми, никогда не может сделать совершенными приходящих с ними .

²Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.

²Иначе перестали бы приносить их , потому что приносящие жертву, быв очищены однажды, не имели бы уже никакого сознания грехов.

³Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.

³Но жертвами каждогодно напоминается о грехах,

⁴Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁴ибо невозможно, чтобы кровь тельцов и козлов уничтожала грехи.

⁵Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁵Посему Христос , входя в мир, говорит: жертвы и приношения Ты не восхотел, но тело уготовал Мне.

⁶Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

⁶Всесожжения и жертвы за грех неугодны Тебе.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁷Тогда Я сказал: вот, иду, как в начале книги написано о Мне, исполнить волю Твою, Боже.

⁸Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),

⁸Сказав прежде, что „ни жертвы, ни приношения, ни всесожжений, ни жертвы за грех, – которые приносятся по закону, – Ты не восхотел и не благоизволил",

⁹после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.

⁹потом прибавил: „вот, иду исполнить волю Твою, Боже". Отменяет первое, чтобы постановить второе.

¹⁰С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹⁰По сей-то воле освящены мы единократным принесениемтела Иисуса Христа.

¹¹И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹¹И всякий священник ежедневно стоит в служении, и многократно приносит одни и те же жертвы, которые никогда немогут истребить грехов.

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹²Он же, принеся одну жертву за грехи, навсегда воссел одесную Бога,

¹³та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹³ожидая затем, доколе враги Его будут положены в подножие ног Его.

¹⁴Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁴Ибо Он одним приношением навсегда сделал совершенными освящаемых.

¹⁵А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -

¹⁵О сем свидетельствует нам и Дух Святый; ибо сказано:

¹⁶Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]

¹⁶Вот завет, который завещаю им после тех дней, говорит Господь: вложу законы Мои в сердца их, и в мыслях их напишу их,

¹⁷"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁷и грехов их и беззаконий их не воспомяну более.

¹⁸А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

¹⁸А где прощение грехов, там не нужно приношение за них.

¹⁹И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

¹⁹Итак, братия, имея дерзновение входить во святилище посредством Крови Иисуса Христа, путем новым и живым,

²⁰през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²⁰который Он вновь открыл нам через завесу, то есть плоть Свою,

²¹и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,

²¹и имея великого Священника над домом Божиим,

²²нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²²да приступаем с искренним сердцем, с полною верою, кроплением очистив сердца от порочной совести, и омыв тело водою чистою,

²³нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²³будем держаться исповедания упования неуклонно, ибо верен Обещавший.

²⁴и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁴Будем внимательны друг ко другу, поощряя к любви и добрым делам.

²⁵като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁵Не будем оставлять собрания своего, как есть у некоторых обычай; но будем увещевать друг друга , и тем более, чем более усматриваете приближение дня оного.

²⁶Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁶Ибо если мы, получив познание истины, произвольно грешим, то не остается более жертвы за грехи,

²⁷но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁷но некое страшное ожидание суда и ярость огня, готового пожрать противников.

²⁸Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;

²⁸Если отвергшийся закона Моисеева, при двух или трех свидетелях, без милосердия наказывается смертью,

²⁹[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

²⁹то сколь тягчайшему, думаете, наказанию повинен будет тот, кто попирает Сына Божия и не почитает за святыню Кровь завета, которою освящен, и Духа благодати оскорбляет?

³⁰Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³⁰Мы знаем Того, Кто сказал: у Меня отмщение, Я воздам, говорит Господь. И еще: Господь будет судить народ Свой.

³¹Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

³¹Страшно впасть в руки Бога живаго!

³²Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³²Вспомните прежние дни ваши, когда вы, быв просвещены, выдержали великий подвиг страданий,

³³кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³³то сами среди поношений и скорбей служа зрелищем для других , то принимая участие в других, находившихся в таком же состоянии ;

³⁴Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁴ибо вы и моим узам сострадали и расхищение имения вашего приняли с радостью, зная, что есть у вас на небесах имущество лучшее и непреходящее.

³⁵И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁵Итак не оставляйте упования вашего, которому предстоит великое воздаяние.

³⁶Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁶Терпение нужно вам, чтобы, исполнив волю Божию,получить обещанное;

³⁷"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁷ибо еще немного, очень немного, и Грядущий придет и не умедлит.

³⁸А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁸Праведный верою жив будет; а если кто поколеблется, не благоволит к тому душа Моя.

³⁹Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

³⁹Мы же не из колеблющихся на погибель, но стоим в вере к спасению души.