¹А даже при първия [завет] имаше постановления за богослужение, [имаше] и земно светилище.

¹И первый завет имел постановление о Богослужении исвятилище земное:

²Защото беше приготвена скиния, в първата [част] на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която [част] се казва светото място;

²ибо устроена была скиния первая, в которой был светильник, и трапеза, и предложение хлебов, и которая называется „святое".

³а зад втората завеса [беше оная част] от скинията, която се казваше пресветото [място],

³За второю же завесою была скиния, называемая „Святое-святых",

⁴гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁴имевшая золотую кадильницу и обложенный со всех сторон золотом ковчег завета, где были золотой сосуд с манною, жезл Ааронов расцветший и скрижали завета,

⁵и над него [бяха] херувимите на [Божията] слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁵а над ним херувимы славы, осеняющие очистилище; о чем не нужно теперь говорить подробно.

⁶И когато тия неща бяха така приготвени, в първата [част] на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁶При таком устройстве, в первую скинию всегда входят священники совершать Богослужение;

⁷а във втората веднъж в годината [влизаше] само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁷а во вторую – однажды в год один только первосвященник, не без крови, которую приносит за себя и за грехи неведения народа.

⁸С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата [част] на скинията,

⁸Сим Дух Святый показывает, что еще не открыт путь во святилище, доколе стоит прежняя скиния.

⁹която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено [чист],

⁹Она есть образ настоящего времени, в которое приносятся дары и жертвы, не могущие сделать в совести совершенным приносящего,

¹⁰[понеже се състоят] само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹⁰и которые с яствами и питиями, и различными омовениями и обрядами, относящимися до плоти, установлены были только до времени исправления.

¹¹А понеже Христос дойде [като] първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹¹Но Христос, Первосвященник будущих благ, придя с большею и совершеннейшею скиниею, нерукотворенною, то есть не такового устроения,

¹²веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби [за нас] вечно изкупление.

¹²и не с кровью козлов и тельцов, но со Своею Кровию, однажды вошел во святилище и приобрел вечное искупление.

¹³Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹³Ибо если кровь тельцов и козлов и пепел телицы, черезокропление, освящает оскверненных, дабы чисто было тело,

¹⁴то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁴то кольми паче Кровь Христа, Который Духом Святым принес Себя непорочного Богу, очистит совесть нашу от мертвых дел, для служения Богу живому и истинному!

¹⁵Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство [чрез] смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁵И потому Он есть ходатай нового завета, дабы вследствие смерти Его , бывшей для искупления от преступлений, сделанных в первом завете, призванные к вечному наследию получили обетованное.

¹⁶Защото гдето има завещание, трябва, за [изпълнението му], да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁶Ибо, где завещание, там необходимо, чтобы последовала смерть завещателя,

¹⁷Защото завещанието влиза в сила, [само] гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁷потому что завещание действительно после умерших: оно не имеет силы, когда завещатель жив.

¹⁸Затова нито първият [завет] бе утвърден без кръв.

¹⁸Почему и первый завет был утвержден не без крови.

¹⁹Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

¹⁹Ибо Моисей, произнеся все заповеди по закону перед всем народом, взял кровь тельцов и козлов с водою и шерстью червленою и иссопом, и окропил как самую книгу, так и весь народ,

²⁰"Това е кръвта, [проляна] при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²⁰говоря: это кровь завета, который заповедал вам Бог.

²¹При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²¹Также окропил кровью и скинию и все сосуды Богослужебные.

²²И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²²Да и все почти по закону очищается кровью, и без пролития крови не бывает прощения.

²³И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия [жертви], а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²³Итак образы небесного должны были очищаться сими, самое же небесное лучшими сих жертвами.

²⁴Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁴Ибо Христос вошел не в рукотворенное святилище, по образу истинного устроенное , но в самое небо, чтобы предстать ныне за нас пред лице Божие,

²⁵и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁵и не для того, чтобы многократно приносить Себя, как первосвященник входит во святилище каждогодно с чужою кровью;

²⁶(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁶иначе надлежало бы Ему многократно страдать от началамира; Он же однажды, к концу веков, явился для уничтожения греха жертвою Своею.

²⁷И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това [настава] съд,

²⁷И как человекам положено однажды умереть, а потом суд,

²⁸така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без [да има работа] с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

²⁸так и Христос, однажды принеся Себя в жертву, чтобы подъять грехи многих, во второй раз явится не для очищения греха, а для ожидающих Его во спасение.